Мерките по кохезионната политика на Европейския съюз са много слабо познати сред жителите на област Кюстендил. Европейският социален фонд и Фондът за справедлив преход са непознати за около две трети от местните жители, а Кохезионният фонд е неразпознаваем близо 3/4 от населението. Това са част от изводите от социологическото проучване, реализирано от агенция “Тренд”, по поръчка на “Бранд Медия България”, като част от изпълнението на европейския проект “Преход на възможностите” (Transition Opportunities – TOP).
Изследването обхваща 800 пълнолетни лица от област Кюстендил, като е осъществено чрез преки полустандартизирани интервюта, проведени в периода 22 – 30 ноември 2023 г.
Димитра Воева, социолог от изследователски център “Тренд”, представи резултатите от проучването по време на събитието. Тя направи сравнение между резултатите от проучванията, направени от агенцията в трите въглищни региона – Стара Загора, Перник и Кюстендил.
Слабо познаване на европроекти
93% от анкетираните не могат да посочат нито един проект в Област Кюстендил, изпълняван по кохезионната политика на ЕС.
“60% не са чували за проекти, съфинансирани от ЕС за подобряване на стандарта на живота. Най-незапознати са по-ниско образованите хора. От всички, които са отговорили, че са чували за такива проекти, половината се съгласяват, че проектите са имали положителна ефект върху общността. Но те не са запознати в дълбочина, а само са чували за тях”, обясни Воева.
Тя каза, че е ниска и запознатостта по конкретни инструменти – кохезионната политика, Фондът за справедлив преход, Планът за възстановяване и т.н.
“Едва 7% от респондентите могат да посочат конкретен проект. Отговорите са свързани с проекти за фотоволтаици, соларни панели, в сферата на туризма. Общият извод е, че запознатостта е доста ниска”, каза тя.
Нагласи към Зелената сделка
Две са водещите асоциации, свързани с Европейския зелен пакт – от една страна принос за опазване на околната среда, но от друга – затваряне на ТЕЦ-овете и последиците от това.
Много висока е подкрепата за увеличаването на енергията от възобновяеми енергийни източници, както и изграждането на ВЕЦ-ове по поречието на р. Дунав – приблизително 9 от 10 души от областта.
3/4 подкрепят развитието на ядрената енергетика, а 70% – производството на зелен водород.
Единственото предложение, което не среща подкрепата на мнозинството, е закриването на въглищните мощности. Малко над една трета (36%) го одобряват, като в сравнение с останалите опции подкрепата остава значително по-ниска. В по-голяма степен противници на идеята за закриване на въглищните мощности са мъжете, лицата над 50 г., притежаващите средно и по-ниско образование, както и жителите на малките градове и селата. По-висок от средния дял на несъгласие се регистрира в Бобов дол, Бобошево, Сапарева баня и Дупница.
Най-големите притеснения на хората, свързани с предстоящите промени е загубата на работни места – 83% от анкетираните се страхуват от това да не загубят работата си.
Финансова подкрепа
Мнозинството от местните жители (60%) не са чували за проекти, съфинансирани от ЕС за подобряване на техния регион. Най-слаба е запознатостта сред групата на най-младите, притежаващите средно или по-ниско образование.
37% твърдят, че са чували за такъв проект, като запознатостта е по-висока сред мъжете, лицата между 40 и 50 г. и висшистите.
Мнозинството (52%) от хората, които са чували за подобни проекти, смятат, че те имат положителна подкрепа за техния регион, а близо една пета (18%) смятат, че тази подкрепа има отрицателен ефект. Това мнение изказват по-често хора от малките градове. Делът е по-висок от средния в Дупница и Бобов дол.
Трима от десет души не могат да преценят дали помощта е с положителен или отрицателен ефект, което вероятно се дължи на слаба запознатост с конкретиката на проектите.
Цялото проучване може да видите ТУК.
Зелената сделка – от дефект да стане ефект
“Винаги съм се опитвал от всеки дефект да правя ефект. По отношение на Зелената сделка дефектът вече го има. Има хора, които ще загубят работните си места и ние трябва да търсим ефекта, за да използваме средствата целесъобразно и да ги инвестираме по правилния начин, така че работните места да се запазят, да се удвоят и всички да намерят баланс – обществото и бизнеса”, коментира кметът на Кюстендил инж. Огнян Атанасов.
По думите му средствата, предвидени за преквалификация, не са правилно насочени, специално за област Кюстендил. Той допълни, че не е логично хората да си представят, че миньорите изведнъж ще станат IT специалисти. Според Атанасов те могат да доразвият уменията си и да бъдат добри монтажници на фотоволтаици, веи проекти. Поставянето на все повече фотоволтаични системи, според Атанасов, са възможност, която обаче трябва да бъде направена с мисъл и да бъдат инсталирани на обществени сгради. Кметът е на мнение, че не може една сграда да кандидатства за 10 киловата мощност, ако е присъединена към местното дружество за 6 киловата. Инж. Атанасов коментира, че фирмите трябва да се включат в прехода, за да са готови да поемат работната ръка. Според него преквалификацията трябва да стане бързо, в рамките на до 6 месеца, за да бъдат поети от компаниите, които искат да инвестират.
Според кмета с общи усилия всичко може да се случи, въпреки че по думите му, средствата за Кюстендил за по-малко (122 млн. евро) и все още не са започнати да се усвоят. П думите му намаляват и местата, където може да се инвестират, за да има добавена стойност.
Кметът е на мнение, че задължително трябва да бъде осигурено финансиране и за една, дори две индустриални зони, защото там е мястото, където ще се влее работната ръка. Освен това трябва да се помогне и на фирмите, които са готови да инвестират.
“Област Кюстендил трябва да се възползва максимално от кохезионната политика на Европейския съюз”, коментира и областният управител на града инж. Александър Пандурски.
Справедлив ли е преходът?
По думите му преходът към въглеродно-неутрална икономика не е достатъчно справедлив за област Кюстендил. Но регионът трябва да направи всичко възможно, за да вземе максимално от европейските средства за сближаване, които подпомагат именно по-справедливия преход.
“Справедливият преход за нас не е достатъчно справедлив. Той се случи тук преди 5 години – тогава се закриха мините в Бобов дол и много хора търсиха реализация в София или зад граница”, каза инж. Пандурски. По думите му потенциалът на политиката на сближаване на Европейския съюз трябва да бъде използван максимално и програмите да бъдат адаптирани спрямо нуждите на региона. “Санирането е добър вариант, но не решава много от наболелите проблеми. Парите само ни ги обещават, но ние не сме ги видели”, допълни областният управител на града.
Успешният пример
Инж. Пандурски смята, че един от добрите примери в региона, които се трансформират успешно, е ТЕЦ “Бобов дол”. “Трябва да изучим техния опит и да вървим по пътя на зелената трансформация. Около техния парк може да бъде изграден един много добър индустриален парк и да даде възможност за работа на хората”, уточни специалистът.
