На 18 юли 1837 година, преди 184 години, е роден един от най-големите български национални герои – Васил Левски. Той е един от главните организатори на революционната мрежа у нас, докрая преследва идеала за чиста и свята българска държава.
Истинското му име е Васил Иванов Кунчев. Той е роден в град Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Васил има двама братя и две сестри. През 1851 година неговият баща умира и едва 14-годишен Левски трябва да поеме грижата за семейството. Четири години по-късно, през 1855 година, той е изпратен като послушник при вуйчо си архимандрит Василий в Хилендарския манастир. След това се записва да учи две години в класно училище в Стара Загора, а после изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници в епархийското училище в Пловдив. В края на 1858 година Левски приема монашеството и е ръкоположен за дякон с името Игнатий в манастира „Свети Спас” в Сопот. Една година по-късно той става йеродякон в църквата „Света Богородица” в Карлово.
През 1862 година младият дякон Игнатий заминава за Сърбия и взима участие в Първата българска легия на Георги Раковски. Там той се запознава отблизо с бунтовната организация на българските емигранти. Смята се, че през този период получава прякора си Левски. Легендата разказва, че по време на бойни упражнения в Сърбия, той прави „лъвски” скок и оттам се появява името Левски. По време на престоя си в Сърбия, Апостолът е силно повлиян от Раковски и се съгласява да организира чети, които ще помогнат за избухването на българско въстание. В началото на 1864 година Левски отхвърля монашеството и започва да се представя под названието Дякон на свободата. През този период започва да обикаля страната и да работи като учител в различни райони на България.
Преподавателската дейност му помага да разпространи революционната идея и да организира хората за бъдещо въстание. През 1867 година се включва като знаменосец в четата на Панайот Хитов. Левски болезнено приема провала на четата в Балкана. Малко след това се присъединява към Втора българска легия. След разделението на легията, започва да се съмнява в ефективността на четите.
Трагичната смърт на Хаджи Димитър и Стефан Караджа окончателно го убеждават, че българският народ има нужда от предварителна подготовка преди да въстане. През 1869 година Левски започва изграждането на Вътрешната революционна организация. Друго важно събитие, в което участва през 1869 година е създаването на Български революционен централен комитет в Букурещ. За неговото основаване му помага Любен Каравелов. Основната цел на този комитет е да убеди българската емиграция, че подготовката за въстанието трябва да се случи по българските земи и българите не трябва да разчитат на външна помощ, а на своите собствени умения.
В края на 1872 година внезапното залавяне на Дякона от турската полиция прекратява революционните планове. На 27 декември 1872 година Васил Левски е задържан от полицията в района на Къкринското ханче. При залавянето носи в себе си ценни книжа от централата на комитета в Ловеч.
Все още не е изяснена причината за задържането му. Най-разпространената версия е, че е предаден от свой съмишленик. На 18 февруари 1873 година Левски е обесен в покрайнините на София.
Нека си спомним за него с някои от най-емблематичните му цитати:
„Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си“.
„Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме“.
„От никоя страна нищо не се надяваме и никому за нищо не се молим. Всичко се състои според нас в нашите задружни сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия“.
„И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем напълно свободни в земята си, там гдето живее българинът – в България, Тракия (и) Македония“.
„Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност; ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас заедно за живот и свобода човешка“.
„Бързата работа ялова излиза”.
„Ние не гоним турския народ, ни вярата му, а — царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самите турци”.
