На 14 януари църквата почита Света Нина, просветителка на Грузия. На този ден имен ден празнуват всички, носещи това име. То е с древен вавилонски произход – Нин се е наричала богинята на плодородието. Среща се и в индианските племена и означава “огън”, “пламък”.
Макар че се счита за руско, това лично женско име се радва на международна популярност – често се среща в Русия, България, славянските и германските народи. В Италия Нина е галено име, съкратено от Джованина, както и на всички други дълги имена, завършващи на “-нина”
Света равноапостолна Нина е патрон на Грузия, донесла християнството, покръстила царското семейство и мисионерствала за покръстването на грузинския народ в началото на IV век. Данните за живота й в източните и западните житиета се различават, като за година на раждане се посочва от 280 до 296 г. сл.Хр., а за година на кончината й – 332, 335 или 340 г.
Баща й бил роднина на Свети Георги Победоносец, а майка й – сестра на Йерусалимския патриарх. Дванадесетгодишна Нина заминала за Йерусалим, а по-късно и за Иверия (днешна Грузия). Там тя започва да разпространява вярата в Иисус Христос. По пътя девойката стига до град Мцхет. Там попада на грандиозно езическо пиршество. Изведнъж тогава се случва чудо. Езическият идол, който е обект на молитви от страна на местните жители, бива поразен от мълния и всички изпадат в паника.
Легендата гласи, че именно Нина е предизвикала това, тъй като се помолила на Бог да спре езическите действия на грешниците. Започва да проповядва благата вест за Христос Спасител и същевременно се отдава на церителска дейност. Слухът за нея достига до царицата на Грузия Нана, страдаща от неизлечима болест. С усърдни молитви Света Нина успява да й върне здравето, което кара царицата Нана да повярва в Христа, да отхвърли езичеството и да се покръсти от Света Нина през 314 г. Светицата продължава своята проповедническа и целебна дейност и става широко известна в страната.
Света Нина живяла благочестиво и целомъдрено, проповядвала Евангелието и призовавала християните и друговерците към покаяние. След смъртта й през 335 г, православието започва да я почита като светица.
