С тъпани, гайди и силна песен минути преди 08:00 ч. млади и по-възрастни калоферци, начело с трибагреника, нагазиха във водите на Тунджа. Богоявленският кръст бе хвърлен в реката от отец Димитрий след тържествена света литургия, отслужена в църквата “Свети Архангел Михаил”. По традиция дървеното разпятие бе извадено и предадено на най-малкия участник в хорото – Теодор (на годинка и 9 месеца).
За ритуала на Йордановден в Калофер бяха дошли хора от цялата страна, като една част от тях също влязоха във водите на Тунджа. По правило гостите на града трябваше да изчакат местните участници да извадят кръста и да излязат от реката.
Кметът на Калофер Румен Стоянов пожела мирна и благословена година, и упоритост. “Традицията със сигурност е вековна и винаги е съществувала, защото още дядо ми е казвал, че неговият дядо е влизал в реката. Може да не е била точно в този вид, но я е имало”, отбеляза Стоянов, цитиран от Dariknews.bg.
Мъжкото хоро – единственото по рода си
Едно от отличителните неща за мъжкото хоро в Калофер е неговата подготовка, която започна от предния ден със силно червено вино и домашни мезета. По традиция кметът Румен Стоянов и главните участници в мъжкото хоро подгряваха в кметската механа цяла нощ, свириха гайди и тъпани и пяха песни. В последните години стотици идват в града на Ботев, за да се докоснат до традицията. Кметът призова хората, дошли да наблюдават мъжкото хоро да останат до обяд и да присъстват на отбелязването на годишнината от рождението на Христо Ботев.
Всички къщи за гости и хотели в града са препълнени с туристи.
Мъжкото хоро в Калофер е единствено по рода си и се играе само в подбалканския град от повече от 100 години.
Според легендата Калофер е основан през 1533 г. Тогава група мъже предвождани от Калифер войвода, “владеели” тази част на Стара планина и постоянно нападали преминаващите турските кервани. Невъзможността да се справи с Калифер войвода и хората му принудила султана да разреши на хайдутите да се заселят по тези земи при условие, че престанат да нападат керваните. Войводата приема предложението и се установява в землището на днешен Калофер. През следващите векове Калофер израства като важен културен и търговски център, с доходоносен поминък за местните хора, заради което бил наречен “Алтън Калофер” – Златен Калофер. Калофер е опожаряван няколко пъти от турците. Последното опожаряване на Калофер става през 1877 г., когато са избити и всички мъже и градът е разрушен.