Община Монтана загуби един свой приятел – на 14 април във Франкфурт българският емигрант Кирил Маринов се е сбогувал с живота си на 94 г.
През годините той дарява 1,5 милиона лева на общината.
“С Кирил Маринов се чухме на 2 март, когато бе рожденият му ден. За мен той е изключителна фигура от родната ни история – на дарител и на човек, силно обичащ страната си, макар и напуснал я по драматичен начин и път. През живота си е подкрепил десетки инициативи, свързани с родното му село Винище”, сподели пред Кмета.bg управникът на Монтана Златко Живков.
Изцяло или с голямата помощ на Кирил Маринов в селото има часовникова кула, черква, читалище, детска градина, кметство, паметник. Той е дарител на много домове за деца и юноши, за възрастни и за хора с физически увреждания. Показва изключителна състрадателност и уважение към хората в неравностойно положение. Изключително много направи за младите хора – част от тренировъчния спортен комплекс в Монтана стана с неговата подкрепа от 800 000 лева. Има много автобуси, микробуси, и други дарения за деца, за спортисти, за куклен театър и др., допълни още кметът на общината.
Последното дарение на Кирил Маринов е направено през миналата година, когато той превежда на община Монтана 160 000 евро за ремонт на улица “Извора” в областния град и за площад, който вериоятно ще носи неговото име. Такова предложение ще бъде направено в близките две сесии на общинския съвет.
Кирил Маринов е награждаван от Националното сдружение на общините за дарител на България, награждаван е многократно за безброй инициативи, свързани с Монтана, със село Винище и въобще с родината му, отбеляза Златко Живков.
“За периода, в който съм кмет, имах възможността многократно да се срещам с Кирил Маринов. Считам го за достоен българин и мой приятел. За него е характерно, че не са останали обида и огорчение от времето, в което е трябвало да бяга през границата, тъй като е бил гонен и преследван. За разлика от други хора, които се чувстват обидени и унизени, озлобени дори от подобрен род дейности, в него не се долавяше подобно нещо. Той прощаваше на политическите си противници от онова време. Паметникът на загиналите във войните, бе един акт на помирение. Винаги ме е поразявало това, че не бе злобен и завистлив човек. Винаги това съм имал предвид, когато желаеше да помага”, сподели още кметът на Монтана.
На паметника на загиналите във Винище Кирил Маринов поставя плоча с имената на забравените герои на селото.
Той е роден там през март 1927 година, а през 1948 година емигрира в Германия, където се занимава с търговия и икономически дейности. Купува картофи от селяните, а след това ги е продавал по къщите, работил е в кметство, имал е магазин за стоки, зеленчуци и други продукти.
“Част от това, което имаше, се опита да го раздели с хилядите си сънародници и в родното си село, и в Монтана, и в България”, сподели още Златко Живков.
В България Кирил Маринов има далечни роднини.
“Напуснах страната от обич, от любов. Никога не съм мислил да се занимавам с политика, но на 9 септември дойдоха комунистите и на 14 септември избиха всички полицаи и управленци”, разказва той през 2019 г. пред “Монтана 24”. Кирил Маринов си спомня стрелбата в родното си село, когато припада от човешките тела наоколо. По-късно бяга от затвора във Враца и напуска България. Първоначално отива в Сърбия, където искат да го принудят да се върне като шпионин в родината си. Прекарва време и в затвор там, след което бяга в Триест.
Преди да напусне земния свят, Кирил Маринов бе категоричен, че не дава пари на частни хора не дава, но винаги е готов да помогне на обществото.
