“Това, което причиняват новите условия и изисквания, свързани с връщането в училище, е грозно пречупване на душата, пречупване на личността“.
Това заяви Ирина Иванова, училищен психолог в Иновативна гимназия „Райко Цончев“ в Добрич.
„Каква стойност би имало образованието, ако децата ни са пречупени или счупени отвътре и тяхното възстановяване изисква много време и ресурс?! И може ли някой да ни гарантира, че след всички нанесени щети, това ще бъде възможно?! За да може даден човек да се справи с възникнал проблем или събитие, преди то да се е превърнало в травма, трябва да говори за него. Всички психолози и експерти в областта са на мнение, че всеки човек демонстрира различна първична или вторична реакция и не трябва да се обвинява за нея“, посочи Иванова, цитирана от “Фокус” .
„Емоциите влизат в ролята на показател за състоянието на организма. Освен тях, много други биологични отговори биха били полезни за разшифроване на дадено състояние: резки промени в настроението, агресия, чувство за вина, чувство за срам, тревожност, безсъние, нервност, умора, високи нива на стрес и т.н. Всеизвестен факт е, че травмиращите събития, с които се сблъскват хората през живота си, имат потенциала да провокират възпаления в мозъка и респективно да увеличат риска от развитието на болести като деменция, алцхаймер и др. Прекалено високите нива на стрес са обвързани с освобождаването на голямо количество от хормона адреналин, чиято основно цел е осигуряване оцеляването на тялото“, заяви тя.
„Неоспорим факт е, че наличието на определени нива от този хормон е жизненоважно за организма, но неговото прекомерно натрупване има отрицателен ефект – безпокойство, тревожност, нервност и т.н. Рязката промяна на нивата на хормоните серотонин, допамин и мелатонин също оказва негативно влияние върху човешкия организъм. Знаем, че серотонинът е хормонът на щастието, но нека го разгледаме по-подробно. Той е невротрансмитер, който съдейства за предаването на импулсите в мозъка между различните отдели. Влияе върху функционирането на различни системи, мускулите и някои органи от ендокринната система (жлези с вътрешна секреция).
Колкото по-нисък е синтезът на серотонин в мозъка, толкова повече се влошава комуникацията между определени региони в него – именно между амигдалата (емоционалната лимбична система на мозъка) и фронталния лоб (площта, която отговаря за личността и движението)“, посочи Иванова.
По думите ѝ допаминът също е невротрансмитер, който регулира активността на сърцето и повишава сърдечната честота и кръвно налягане.
„Неговото влияние се наблюдава и в дейността на бъбреците – когато е в ниски стойности, това довежда до разширение на кръвоносните съдове, захранващи бъбрека и обратното – когато е във високи стойности, това довежда до свиване на кръвоносните съдове. Допаминът контролира потока информация, който постъпва в мозъчните дялове. Мелатонинът, получава титлата медиатор, производен на сератонина. Той е мощен антиоксидант и подпомага за унищожаването на вредните радикали в организма. Подпомага съня и подобрява неговите качества.
От гореизведената информация, човек може да се убеди колко важно е наличието на тези хормони в организма, разбира се в определени граници. Всяко увеличаване или намаляване на нивата им довежда до отклонения. Лесно е да се направи заключението, че връзката между психологическа травма и хормоните е правопропорционална“, заяви тя.
„Бесел ван дер Колк е холандски психиатър, роден през 1943 г. и известен с изследванията си в областта на пост-травматичния стрес. Неговата работа е съсредоточена върху взаимодействието на привързаността, невробиологията и развитието на травмите. Книгата му “Тялото печели в борбата: Мозък, разум и тяло в лечение на травмата“ (The Body Keeps Score: Brain, Mind, and Body in the Healing of Trauma) разкрива как мозъкът се оформя и влияе от травматичните преживявания, как травматичният стрес е реакция на целия организъм и защо този факт трябва да се вземе предвид, когато се прилагат лечебни практики.
Нека се запознаем по-подробно с неговите думи: „Човек не трябва да бъде войник или външен посетител на бежански лагер в Сирия, за да се срещне очи в очи с травмата. Травмата се случва на нас, на нашите семейства, приятели и съседи. Проучване, публикувано от Центровете за контрол и превенция на заболяванията, разкрива, че 1 от 5 американци е бил сексуално тормозен като дете; 1 от 4 е ставал жертва на домашно насилие до момент, до степен, в която е получавал белег; при 1 от 3 двойки (мъж и жена) има проблеми, свързани с физическо насилие.
Една четвърт от нас са израснали с роднини, които имат проблем с алкохола, а 1 от всеки 8 е свидетел как майка му е ставала жертва на домашно насилие.
Изискват се големи усилия, за да продължиш нормално живота си, след като паметта ти е запълнена с терор, срам от слабост и ясна уязвимост. Да бъдеш в присъствието на други хора и да получиш социална подкрепа са две напълно различни състояния. Важният въпрос се крие в реципрочността: да бъдем напълно изслушани и видени от хората около нас, чувствайки, че те са загрижени за нас.
За да може напълно да се успокоим и преодолеем даден проблем, се нуждаем от чувство на вътрешна безопасност. Няма доктор, който да може да напише рецепта за приятелство и любов – това са сложни категории чувства. Не е нужно да имаш психическа травма, за да се чувстваш изолиран и дори паникьосан на парти с непознати – травмата обаче може да накара човек да се чувства откъснат от себеподобните си.“ Травмата и нейните психологически последствия не са психическо заболяване, а адаптация“, добави Иванова.
„Представеното от училищния психолог е в контекста на темата за скрития риск в ходенето на училище под условие и тестването на учениците. Целта е да се насочи вниманието на обществеността към една изключително важна и актуална тема напоследък – психичното здраве на подрастващите.
Изложеното според специалиста е свързано с реални проблеми, с които предстои да се сблъскат учениците, проблеми които касаят голяма част от обществото ни – родители, учители, психолози, лекари, медицински специалисти и др. Акцент се поставя на проблема с психологическата травма или психическата травма при подрастващите, като вреда, нанесена на психическото здраве на човек в резултат на интензивно въздействие на неблагоприятните фактори на средата или силно емоционални, стресови въздействия на други хора върху неговата психика“, допълни тя.
