Университетската болница за активно лечение “Царица Йоанна ИСУЛ” алармира, че все повече възрастни хора са изоставени от семействата си в лечебното заведение и остават без дом и подкрепа. Настаняването в социално заведение е дълга и сложна процедура, а през това време медицинските специалисти поемат грижата за тях. Междувременно пък хосписи и частни домове са непосилни за финансовите възможности на пациентите.
“Преди години са били по двама-трима за период от три-четири месеца, но сега всеки месец, при всички случаи има поне по четирима пациенти в различните клиники. Това са били интелигентни хора, които по една или друга причина са изоставени от своите роднини и близки. Това е морално и етично абсолютно недопустимо”, обясни д-р Петър Георгиев, зам.-директор на УМБАЛ “Царица Йоанна – ИСУЛ” пред БНТ.
Още при приема в болницата медиците разбират кои от пациентите са самотни. “Търсим още от първия ден контакти с близките, защото когато дойде време за изписване, те не са подготвени, не знаят. Самите пациенти също искат да се приберат вкъщи, но за съжаление и те казват, че са изоставени отдавна”, разказва още специалистът.
Близките често или не могат да бъдат открити, или директно заявяват, че не желаят да поемат грижите за своя роднина или родител. “По телефона ми казват, че нямат да дойдат. Много пъти при приемане дават фалшиви телефони, звъним – невалиден номер. Имам случай, в който ми казват, че са в чужбина, аз отивам на адреса, а човекът си е там”, разказва медицинска сестра от ИСУЛ.
Проблемът се наблюдава във всички университетски, окръжни и градски болници – именно те поемат грижата за пациентите дори след изтичането на клиничната пътека – за тяхна сметка.
“Като здравни работници не можем да ги оставим на улицата, свързваме се със социални структури. Лошото е, че с нарастването на тази тенденция с изоставяне на пациенти, двете болници, които имат отношение към следболничното лекуване – Ботунец и Бухово, са със запълнен капацитет и няма как да поемат пациенти от цяла София”, обясни зам.-директорът на ИСУЛ.