Комисията SEDEC на Европейския Комитет на регионите смята, че са необходими регионално сътрудничество, по-солидно финансиране и етични правила за изследвания и иновации (ИИ).
Новата Рамкова програма за научни изследвания и иновации (FP10) за 2028 – 2035 г. започва да придобива облик и членовете на Комисия SEDEC обсъдиха на своето заседание на 27 юни в Брюксел значението на укрепването на регионалните иновационни екосистеми с европейския комисар по иновациите и научните изследвания Илиана Иванова. Местните и регионалните лидери подчертаха ангажимента си за укрепване на регионалните екосистеми с цел намаляване на неравенствата и насърчаване на приобщаващи, основани на местната специфика иновации. По време на срещата бе обсъден и ефекта от сътрудничеството между Европейския комитет на регионите (КР) и Европейската комисия в областта на научните изследвания и иновациите. В заседанието на Комисията участваха кметовете на община Габрово – Таня Христова, председател на Комисия SEDEC и на община Гоце Делчев – Владимир Москов.
Запазване мястото на ЕС сред световните лидери в областта на иновациите
Местни и регионални лидери обсъдиха с комисар Иванова третия мониторингов доклад на Съвместен план за действие (СПД), изготвен за координиране на работата между КР и службите на Комисията и постигнатия напредък по 27 общи действия в областта на иновациите, научните изследвания, културата и образованието. Общата цел на СПД е да бъде развит административния и капацитетът за изпълнение на регионите и градовете. Местните и регионалните лидери подчертаха, че този план е от съществено значение за намаляване на неравенството в иновациите и за изграждане на взаимосвързани иновационни екосистеми в Европа.
Илиана Иванова, европейски комисар по иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта, в участието си онлайн заяви: “Сътрудничеството между Европейската комисия и Комитета на регионите е пример за мощно взаимодействие в областта на научните изследвания, иновациите и образованието. Този мониторингов доклад показва как използваме разнообразния експертен опит, за да донесем осезаеми ползи за европейците. Този дух на сътрудничество е от решаващо значение, тъй като се справяме със сложни предизвикателства и се стремим към устойчиво въздействие”.
Членовете на SEDEC обсъдиха и проект на становище за бъдещето на политиките на ЕС в областта на научните изследвания и иновациите (НИ). Те призовават държавите членки да изпълнят ангажимента си да отделят 3% от своя БВП за научноизследователска и развойна дейност чрез мобилизиране както на публични, така и на частни средства. Комисията подчертава значението на ефективното комбиниране на ресурсите между европейските, националните и местните програми и установяването на гъвкави правила за изпълнение, за да се улесни съчетаването на фондовете и да се осигурят дългосрочни полезни взаимодействия. За да се насърчат конкурентоспособността и иновациите в ЕС, членовете подчертаха, че подход, който насърчава участието на по-слабо развитите региони в научноизследователската и развойната дейност и включва гражданите в изпълнението на РП, е от съществено значение.
Докладчикът Ан Бесние (FR/ПЕС), заместник-председател на регион Център-Вал дьо Лоар, заяви: “Следващата рамкова програма за научни изследвания и иновации следва да увеличи въздействието на напредъка на науката и да го превърне в осезаеми резултати в полза на всички, като напълно признае ключовата роля на регионите и градовете в нейното стратегическо програмиране и изпълнение и значението на регионалните и местните иновационни екосистеми. Призоваваме за многофондов подход и обособен бюджет за научни изследвания, който следва да бъде по-добре формулиран със средствата на бъдещата политика на сближаване”.
В проекта на становище прието на заседанието, членовете подчертаха значението на мерките, имащи за цел да гарантират иновативното, етично и устойчиво използване на изкуствения интелект (ИИ) в Европа. Членовете, подчертаха ключовата роля на местното и регионалното ниво, като предложиха засилени механизми за подкрепа и увеличено финансиране за научни изследвания. Това има за цел да даде възможност на държавите членки и регионалните играчи да водят в областта на ИИ. Те също така се застъпиха за представител на КР в Съвместния Управителен съвет за европейски високопроизводителни изчислителни технологии за гарантиране на индивидуалните права при внедряването на цифрови технологии.
Докладчикът Емил БОК (RO/ЕНП), кмет на община Клуж-Напока, окръг Клуж, заяви: “В моето становище се признава пионерската роля на ЕС в регулирането на ИИ, като се застъпва за иновативни и етични практики. Местните и регионалните органи са жизненоважни за оформянето и прилагането на тези постижения в областта на ИИ, като гарантират, че те отразяват нуждите и правата на гражданите. Ние, местните и регионалните власти, подчертаваме значението на укрепването на регионалните иновационни екосистеми, насърчаването на сътрудничеството между университетите, стартиращите предприятия и публичните субекти. Чрез подкрепа на междурегионални проекти за изкуствен интелект, създаване на местни центрове за таланти и разработване на инкубатори за изкуствен интелект, можем да превърнем градовете и регионите в лидери в AI технологиите. Нашият ангажимент е да повишим конкурентоспособността и технологичния суверенитет на Европа, като направим ИИ достъпен и полезен за всички общности”.
По време на срещата членовете на Комисия SEDEC обсъдиха мисиите на ЕС в “Хоризонт Европа“, като подчерта необходимостта от подобряване на управлението, засилване на политическата и финансовата подкрепа и увеличаване на участието на заинтересованите страни, включително гражданите.
Демографските промени в Европа: инструментариум за действие
В проект на становище, членовете на SEDEC обсъдиха как да се справят с демографските предизвикателства, свързани със застаряването на населението, ниската раждаемост и намаляващото население в трудоспособна възраст. Местните и регионалните лидери призоваха за координирани регионални политики за насърчаване на регионалното развитие, спиране на обезлюдяването и изтичането на мозъци, осигуряване на равновесие между професионалния и личния живот на работниците от всички поколения, насърчаване на младежката заетост и подкрепа на политики, насочени към семейството. Те също така подчертаха необходимостта от включване на демографските опасения в политиката на сближаване за периода след 2027 г. и в бъдещата програма за конкурентоспособност на ЕС.
Докладчикът Янос Адам Карачони (HU / ECR), заместник-председател на Окръжния съвет на Pest Megye, заяви: “Може ли Европа да продължи да води световната икономика, да укрепва позициите си и да се очертава като по-конкурентоспособен и влиятелен участник на световната сцена, когато се ангажира с най-големите си икономически партньори? Абсолютно, но трябва да започнем от основите – първата стъпка в тази мисия е да посрещнем демографския преход с правилната решителност, защото успешното бъдеще на Европа започва първо с гражданите”.
По-качествени стажове и по-справедливи условия на труд за стажантите
Членовете на SEDEC приветстваха предложението на Европейската комисия за директива за засилена рамка за качество на стажовете, насочена към борба с фиктивните стажове и укрепване на правата на стажантите. В проекта на становище прието по време на срещата, местните и регионалните лидери предлагат максимална продължителност от шест месеца и минимална продължителност от един месец за стажовете. Те също така се застъпват за засилени права за стажантите, включително покритие за заболявания и трудови злополуки. Те също така посочват приноса на местните и регионалните власти за трансграничните стажове.
Докладчик Димитриос Бирмпас (GR/ПЕС), общински съветник на Егалео, заяви: “Подобряването на качеството на стажовете и борбата с тези, маркирани като редовна заетост, изискват единна европейска регулаторна рамка. Местните и регионалните власти допринасят за борбата със злоупотребите и за създаването на по-справедливи условия за стажовете, включително трансграничните (21 % през 2023 г. в сравнение с 9 % през 2013 г.). В проекта на становището се предлага добавянето на ключови елементи за подобряване на условията на труд на стажантите: минимална продължителност, определяне на надзорен орган, достъп до здравеопазване, възнаграждение и признаване и сертифициране”.
