Най-порочна практика на МОН е прекомерната административна натовареност. На това мнение са 72,8% от участниците в национално изследване относно неработещите политики и практики в Закона за предучилищното и училищно образование на синдикат “Образование”.
“Промяната на кухите текстове в закона и многобройните наредби, обхващащи над 5000 страници, трябва на бъде топ приоритет на бъдещите образователни министри. Това ще бъде труден и бавен процес, защото бумащината, като октопод е обхванала всички сфери на образователните дейности”, коментира д-р Юлиян Петров, председател на синдиката.
Изследването е направено сред 4575 участници: 88% учители, 3.9% директори, 7.7% родители и заинтересовани и е проведено в рамките на 10 дни. Резултатите от него ще бъде бъдат представени на министъра на образованието и науката и политическите партии, участващи в 48-то Народно събрание.
За да се намали огромната бюрокрация, 74% от учителите смятат, че незабавно трябва да се променят или отменят кухите текстове в закона и многобройните образователни наредби. 64.3% настояват да се намали драстично практиката да се изискват идентични информации от МОН и РУО. Да се премахнат многобройните платформи, които следват всяка дейност и проект от МОН, и да се ползва единна електронна платформа, са настояли 61% от участниците.
“Учителите настояват за свобода на избора на платформи, без ограниченията и натиска на ИКТ дирекцията на МОН, оглавявана от Борис Герасимов”, пишат от “Подкрепа”, настоявайки въпросният директор да се извини публично на българските учители за изявлението: “Основната пречка пред дигитализацията на всяка образователна система са учителите”.
37% от участниците са настояли да се промени процедурата за налагане на санкции към учениците. Други предложения са – да се забрани на администрацията на МОН и РУО да изисква справки и информация, налични в Националната електронна система, както и да не се налага на класния ръководител да провежда разследвания заради отсъствията на учениците.
“Педагогическите специалисти незабавно да бъдат освободени от училищни комисии, за които нямат ценз и експертиза! Такива са изисквания на Гражданска защита, МВР, МЗ и РЗИ, Отделите за закрила на детето и др. Да бъдат назначени пожарникари, полицаи, лекари и социални работници за това!”, казват от профсъюза. “Над 90% от документацията, свързана с работата на учителите за деца и ученици със специални образователни потребности, е лишена от смисъл, а това отнема от ресурса и времето за работа с тези деца и ученици”, става ясно от отговорите на учителите, които предлагат да се намали драстично отчета, за сметка на работата.
Неработещи политики
Политиката за грижа към българския учител е определена като втората най-неработеща политика. За да се промени това, 88.2% от преподавателите са заявили, че учителският труд трябва да се прекатегоризира към втора категория. От синдиката настояват да се намалят нормативите на учителите след 50-годишна възраст, за да бъдат съхранени до пенсионна възраст, както и да се структурира механизъм, при който при отработване на 4 г., учителите да ползват 1 година за квалификация и рехабилитация, без да работят с ученици.
На следващо място педгозите са посочили като неработещи политиките за атестирането на педагогическите специалисти и политиката по правата и задълженията на родителите, следвани от Обществените съвети в училищата, инспектирането на образователните институции, допълнителната подкрепа, политиката за привличане и задържане на млади за системата учители и др.
