Депутатите задължиха Министерски съвет да предововори с Брюксел частта от Плана за възстановяване и устойчивост, касаеща закриването на ТЕЦ-овете у нас. Ако България получи зелена светлина, въглищните централи в Маришкия басейн ще продължат да работят в следващите 15 години – до 2038 г. Това засяга областите Стара Загора, Перник и Кюстендил. Затова потърсихме кмета Живко Тодоров. Градоначалникът на Стара Загора грабна приза “Кмет на гражданите” в миналогодишното десето юбилейно издание на конкурса. Той е фаворит през годините. Получавал е награди в категориите “Кмет на гражданите” през 2017 г. и “Kмeт на гoдинaтa” за мандат 2015 – 2019.
– Г-н Тодоров, вие управлявате от години регион, който ще е засегнат от политическите договорки между България и Брюксел.
– Да. Това се е случвало вече не един и два пъти. От няколко години – аз и моите колеги кметовете на Перник и Кюстендил, се борим много активно да запазим мощностите, които в момента осигуряват основния поминък на хората в трите региона. Алтернатива на работните им места няма. Ако мощностите и мините продължат да работят до 2038 година, това ще даде шанс за тарнсформация, която по принцип не става бързо. Когато се отказваме от работни места, трябва да имаме алтернатива.
– Каква е тя за Стара Загора?
– Алтернативна индустрия. За Стара Загора това е бившето летище да стане голяма индустриална зона с всички необходими комуникации. Става въпрос за 2200 дка. Трябва да има изградени пътища, канализация, за да се привлекат инвеститори. Процесът ще отнеме години.
– Защо депутатите чак сега осъзнаха каква е реалността, не се ли свързаха с вас при предишните промени?
– Това, което направи “Продължаваме промяната” – за намаляване на производството с 40% до края на 2025 г. спрямо 2019 година, е направо скандално. Те направиха огромна грешка и носят основната вина за това, което се случва. Никой не потърси за мнение от кметовете на засегнатите региони, никой не ни попита за ефектите. Относно териториалния план за справедлив подход – той не е приемлив за област Стара Загора. Срещу предвидените в него реформи, засягащи загуба на работни места и мощности в комплекса “Марица-Изток” – аз и кметовете на Раднево и Гълъбово изпратихме становище до властта – до служебния вицепремиер Атанас Пеканов и до енергийния министър Росен Христов. Става въпрос за опасност от загуба на 12 000 работни места. Нереалистична е тази дата, не сме готови, Тази дата трябва да бъде променена. Планът трябва да бъде преработен. В него няма никаква конкретика, нито бюджет, мерки, нито какви финансови ресурси ще бъдат необходими и откъде ще дойдат те. Няма и срокове. Предлага се да се съкратят работните места, да се намали произведената енергия от въглища, но няма никаква конкретика в какво ще бъде инвестирано. Затова отлагане до 2038 година, меко казано, е шанс. Засегнати са и хиляди фирми и от Ямбол Хасково, касае се за хиляди работни места – пряко ангажирани 20 000 души и косвено – 100 000.
– Бюджетът също разчита на мините.
– 3 млрд. лева са приходите за миналата година. Над 42% от произведената в България електроенергия идва от централите. При загуба на хиляди работни места във въглищната индустрия социалната система ще се огъне.
– Има ли шанс Планът да бъде предоговорен в Брюксел?
– Много е важно, че политиците се обединиха в парламента и е много важно да отидат като единни представители на България в Брюксел. Ако се налага, и ние кметовете ще отидем да преговаряме в Брюксел. Защото спечелихме битка за въглищните централи – в българския парламент, но войната все още не сме – тя е в Европейската комисия. Нужна е сериозна дипломация от страна на България и необходимия натиск, защото истината е, че на този етап мините нямат аналог, няма с какво да ги заместим и да осигурим работа на хората по места.
– ЕС е отслабнал след войната в Украйна, това шанс ли е за България да предоговори по-добри условия?
– С оглед на войната в Украйна, да, би могло. Защото ако чиновниците в Брюксел не си дадат сметка, че трябва да направят най-доброто за всички хора и да не оказват натиск върху определени държави от Съюза, евроскептицизмът ще продължава да набира скорост. Още повече и на фона на огромната инфлация и предстоящото влизане или невлизане на България в еврозоната и Шенген. Оптимист съм, че разумът ще надделее, но има още много път, който политиците ни трябва да извървят.