Според статистиката Странджа е най-слабо населената планина в България – едва 10 души на кв. км. Обезлюдяването, започнало още през 60-те години, оставя след себе си дълбоки следи: пустеещи дворове, напукани стени, мълчаливи улици и купища изгубени спомени.
Странджа е най-мистичната от българските планини. Тя съхранява древна сила, скътана в сенките на вековни дъбове и тихи, тъжни села. И макар слънцето да я огрява щедро, животът тук продължава в ритъма на самобитността – суров, истински и все по-рядък.
„Като дете всяко лято прекарвах ваканциите си при баба ми в с. Кости. Играехме навън, къпехме се в реката, събирахме билки. А днес те посрещат тишината на едно изоставено общежитие, затворена фурна и празен площад. Всичко, което някога беше живо, сега е само спомен“. Тези думи вдъхновяват Надя Пеовска за нейния проект ОБЕЗ-ЛЮ-ДЯ-ВАЙ-КИ – визуален и емоционален разказ за обезлюдяващите се села на Странджа. За няколко месеца авторката обхожда 13 села в три посоки – от Царево, Малко Търново и Средец, за да заснеме техния днешен облик. Сред тях са Българи, Кости, Кондолово, Младежко, Калово, Бръшлян, Бяла Вода, Евренозово, Визица, Кирово, Варовник, Белеврен и Голямо Буково.
Резултатът: дигитални колажи, в които на фона на пустите улици и рушащите се фасади оживяват човешки силуети. Една артистична интервенция, която връща живот, макар и за миг, в домовете на спомените.
