Нерядко България е наричана страната на абсурдите. За поредна година случващото се с реколтата от череши в Кюстендилско доказва това твърдение. Докато в София килограм от плода се търгува между 5 и 10 лева, тонове череши ще останат тази година по дърветата, твърдят производители от Кюстендилско. Заради липсата на преработвателни предприятия за поредна година вкусните плодове или ще отидат за ракия, или ще останат необрани. Причината за това са и ниските изкупни цени, поскъпването на препаратите за обработка на масивите, липсата на изкупвачи и високата цена, която искат берачите.
Себестойността на килограм череши през миналата година е излизала на производителите около 0,70 лв./кг. Тогава изкупвателните пунктове взимаха плодовете на цени между 0,60 лв и 1.00 лв. Тази година изкупната цена се вдигна до 1,10 – 1,20 лв., обаче стойността на торовете и препаратите за обработка скочиха между три и четири пъти. Берачите пък не влизат в масивите за по-малко от 0,80 ст./ кг и нещата продължават да са проблемни.
В момента черешовите масиви в Кюстендилска област са около 17 000 декара, а прогнозите са, че поне една трета от тях ще останат по дърветата. “При тази цена не си струва въобще да организираме прибиране на продукцията. От друга страна пунктовете затвориха, прекупвачите вече са си осигурили необходимото количество и черешите няма къде да се пласират”, твърдят производители.
И докато до преди 3-4 години имаше тенденция за създаване на нови черешови насаждения в региона, сега има застой, защото хората не искат да инвестират в несигурност, твърдят от Института по земеделие в Кюстендил. “През миналата година отново имаше проблем заради пандемията и износът беше много нисък, а вътрешният пазар не успя да поеме голяма част от продукцията”, допълват производители. По данни на института, в региона годишно се произвеждат между 5000 и 8000 хиляди тона череши.
“От 60 години съм в сектор “Земеделие” и производството на череши. Това чудо, което става в последните години, не е било никога, а от година на година става все по-трудно. Причините са назад във времето, когато ликвидационните съвети унищожиха преработващите предприятия. На територията на област Кюстендил имаше 7-8 предприятия, които поемаха цялата продукция и нищо не се хвърляше. Сега продукцията дори е много по-малко от тогавашния добив на череши, но не можем да оползотворим реколтата, защото няма предприятия”, разказа Кирил Димитров, който отглежда 100 декара черешови насаждения в местността Черна нива, по пътя за Дупница, предаде БТА.
Мъжът споделя, че единствените изкупвачи на череши в региона са италианска фирма в кюстендилското село Копиловци и още две местни частни предприятия, които купуват много малки количества. “Всички заедно не решават проблема с черешите в региона”, твърди Димитров.