Дългоочакваното стопляне на времето вече е факт. Курортните селища по Северното Черноморие са готови да посрещнат туристическите групи. Хотелските бази и заведенията са отворени, дори температурата на морската вода, макар и бавно, върви нагоре. Притеснението на работодателите обаче си остава в осигуряването на достатъчно работна ръка, за да са сигурни, че предлагат продукт, който е на европейско ниво. Опирайки се на опита от предходни години и трудностите при търсенето на служители, от туристическия бранш все по-често се насочват към наемане на хора от страни, които са извън ЕС.
Гладът за кадри в туристическия бранш принуждава все повече работодатели да се обръщат към възможността за наемане на хора от страни, които са извън ЕС. Въпреки че от години се говори по този въпрос и се обсъждат трудностите, пред които са изправени от бранша, процедурата все още е дълга, тромава и често с неясен резултат.
Подготовката с документите за настоящия летен сезон в КК “Албена” е започнала още в края на 2024 г., споделя ръководителят на “Човешки ресурси” в курорта Татяна Джилянова. “Необходими са голям брой работници. Поради проблема на трудовия пазар в България, не само в туристическия бранш, ние сме принудени да наемаме работници от трети страни. За 800 човека са подадени заявления в Агенцията по заетостта и в “Миграция”, като в Агенцията по заетостта се подават документи за работници с виза С – т.е. кратросрочна заетост за 90 дни, а в “Миграция” – за работници с виза D – това е режим, който е над три месеца. Основен проблем е издаването на визите в посолствата. Необходим е допълнителен персонал, който да ги подпомага в изработването на визи. Имаме работници от Индонезия, от Узбескистан, които трябва да си получат визите. Ако това се забави след 20 юни, ние влизаме в много активен туристически сезон”.
За разлика от КК “Албена”, където при кандидатстване за около 800 човека, няма нито един отказ, управителят на малък хотел в село Кранево Станислав Димитров е получил отказ за всички заявени от него бройки. Самият той няма отговор защо. “Тази година отново се забавиха кадрите от трети страни. Този път в България нещата се случиха доста бързо. Проблемът идва с визите и пристигането на хората.
Аз заявих 15 човека, които са граждани на Бангладеш. В момента работят в Дубай, но искат да дойдат да работят в Европа. До ден днешен получаваме само откази. Лицата трябваше да са тук на 19 май”. Виктор Лучиянов, собственик на хотел в Балчик, от години наема работници от Украйна и Молдова. Споделя, че с тези две страни се работи по-лесно и режимите са облекчени. Той е изправен пред друг проблем. “От две години водим борба, за да внесем специалисти от Тайланд. Има безумни институционални пречки”, разказва тя пред БНР.
Десетки хиляди са кандидатите за визи за работа в България през летния туристически сезон и повече от ясно е, че без да се осигури допълнителен персонал в консулствата ни, те няма как да бъдат обработени навреме. Остава и отворен въпросът как едни работодатели получават отказ за всичките си кандидати при изрядна документация, а други – нито един. Общото е, че процедурата по вноса на кадри за всички е бавна и с неясен краен резултат.
През последните години се забелязва трайна тенденция за намаляване на водния травматизъм, а фаталните случаи са под 100. Това съобщи директорът на Водноспасителната служба на Българският Червен кръст (БЧК) Антон Налбантов на пресконференция по повод традиционната седмица на водното спасяване. За 2024 година общо жертвите са 86, като пет от тях са деца. През тази година до момента има 16 случая на удавяне, като три са в морето. Обшият брой на спасените от удавяне през миналата година е 3873.
Налбантов посочи, че притокът на туристи се е увеличил и отбеляза, че благодарение на превантивната дейност на Водноспасителната служба се поддържат добри резултати. “Но винаги може по-добре”, допълни той.
Работи се и по проект с ромски здравни и образователни медиатори в страната заради по-високия процент на фатални случаи с деца от ромски произход, каза Антон Налбантов и уточни, че последно в Созопол е завършило обучението на 20 деца от Хасковска и Добричка област, съобщава “Труд”. Постоянното увеличение на броя на водни спасители – между 800 и 1000 годишно, успява да осигури необходимите 1300-1400 спасители по морските плажове. За последната година са обучени 803 професионални спасители и деветима старши спасители.
Вратата за обучение на водни спасители е отворена за всички организации, които се занимават с тази дейност. БЧК обаче трябва да присъства на всички изпити за получаване на лиценза. По този начин ще удовлетворим потребностите на концесионерите на морските плажове и те няма да бъдат принудени да рискуват с „фалшиви спасители“, каза зам.-министърът на младежта и спорта и председател на Националната комисия по водно спасяване доц. Стоян Андонов.