Хижа „Яворов” в Пирин планина е сред любимите места за отдих на туристите не само от България, но и от чужбина. В последните години гостите се увеличаваха непрекъснато. Е, пандемията от коронавирус миналата година се отрази и на посещаемостта в хижите, но с много работа успехът е гарантиран. Тази събота се навършват 88 години от създаването на хижа „Яворов”. Как ще се отблежи тази годишнина и какви са предизвикателствата пред хижарите? Търсим отговорите на тези въпроси в разговор с „душата” на тази хижа – Радко Божинов, секретар на Туристическо дружество „Пирин”-Разлог.
Г-н Божинов, ще посрещнете ли много гости на 7-ми август?
Очаквам стотици туристи от страната и чужбина да бъдат на празника на хижа “Яворов” в Пирин планина в събота. Нашето туристическо дружество, което стопанисва обекта, организира изкачване с велосипеди, което ще стартира от местността Бетоловото в 10,30 часа. За настроението на всички туристи е предвидена богата музикална програма, която ще започне точно в 12,00 часа. На сцената ще се качат талантите от Фолклорен ансамбъл „Разложки мераци”, които не спират да печелят призови места от конкурси в страната и чужбина. Гостите на празничното събитие ще съчетаят приятното с полезното – хем ще се радват на веселбата, хем ще са на прохлада в гората. Старата хижа „Яворов” е открита на 6 август 1933 година, затова винаги се празнува в първата събота на месец август. Целта е да могат да дойдат повече планинари. Хижата е собственост на община Разлог, но се ползва от ТД „Пирин”. През 2016 година тя бе избрана за най-добрата хижа в България. В последните години планинарите тук са все повече. През летния сезон персоналът посреща туристи от цяла България, Европа, Азия, САЩ и Канада.
Наскоро министърт на туризма организира дискусия за статута на хижите. Трябва ли да се промени нещо в управлението им?
Моята информация е, че от 178 хижи само 8 са общински, останалите са на Българския туристически съюз. Някои общини са върнали обектите на БТС, защото не могат да ги поддържат на ниво. Нещо, което прави отлично Община Разлог с хижа „Вихрен”. Най-важното е да има нормално финансиране. Другото ценно нещо е да се работи със сърце и душа от хората, които са заети в този бранш. Тогава няма как нещата да не се получат. Не съм против да се прегледа законовата рамка, свързана със собствеността на планинските хижи и културно-археологическите обекти и управлението им в контекста на социализацията на туризма. Но почти всички хижари сме гостоприемни хора, които милеят за планината и нейното опазване. Добре е да се помисли и за регламентирането на професия „хижар“, което би допринесло за по-доброто стопанисване на планинските обекти, както и до повишаване качеството на обслужване. Необходимо е създаването на съвременна и единна маркировка, в това число метални знаци – колове със слънчеви батерии и с интелигентни системи, които да помагат на изпадналите в беда планинари.
Как се справяте със спазването на мерките срещу ковид?
Ние нямаме проблем с това. Проблемът е, че хората са уплашени. Тук изпълняваме всички мерки срещу разпространението на коронавируса. Туристите спазват дистанция навсякъде в хижата. Ние се стараем да настаняваме по-малко гости в по-големи помещения, например – трима души спят в стая, която е за шестима. Ситуацията в страната се мени много бързо. Няма как да се прогнозират нещата..
Спазват ли се правилата срещу COVID-19 в планината?
Съобразяваме се с всички мерки. Защото съзнаваме, че положението е сериозно и става въпрос за опазване здравето и живота на хората. Наясно сме, че през зимата, когато падне големият сняг, няма кой да стигне дотук, за да ни проверява дали спазваме мерките. Но ние не си позволяваме никакви волности. Виждам как дори по планинските пътеки някои се движат на разстояние десет метра от останалите, други пък носят маски и в гората. Приемам страховете на всеки един.
Имате ли всичко необходимо срещу коронавируса?
Снабдени сме с всякакви предпазни лични средства – маски, шлемове, разполагаме и с дезинфектанти. Чистят се периодично брави, повърхности, маси, столове. Всичко това си е за нас и за нашите гости, за общата ни безопасност. Защото здравето е най-важно. С него шега не бива да се прави. Изискваме отговорно поведение и от нашите гости. Защото всеки трябва да пази здравето на другия. Всички наши гости обичат природата. Често тук се настаняват обаче и хора, които обичат да карат по необработени терени високо в Пирин планина. Забранено е, но го правят. Разбира се, те не споделят с нас за своето хоби, но ние не сме от вчера. Но няма как да ги спрем насила. Съветваме ги, говорим им, убеждаваме ги, че не си струва да рискуват живота си, тъй като има голяма опасност от лавини.
Какви са условията в хижата за гостите?
Предлагаме отлични условия за престой. В сградата през зимата е топло, на централно парно сме. Преди време монтирахме 6 слънчеви колектора, за да има постоянно топла вода. Закупихме от Швейцария ратрак, с който да почистваме пътищата в района при силен снеговалеж. Наскоро поставихме нови телевизори в стаите. Има антена на мобилен оператор, за да има интернет и връзка с мобилните телефони. Разбира се, привличаме гости и с величествената Пирин планина, която е прекрасна, красотата е буквално навсякъде. Хората се радват на чистия въздух, на умопомрачителнит гледки. Планината е преди всичко здраве.
Защо вдигнахте параклис до хижата?
Параклисът „Вси светии” се намира на 30-40 метра от красивата ни хижа. Н сме открили ние топлата вода. Подобни малки храмове виждаме в други държави, където ходим да катерим различни върхове. Гордеем се, че параклисът ни бе изграден с доброволен труд и дарения на много хора – планинари, строители, ковачи, както на институции и фирми. Иконите в него са осветени в Зографския манастир – българската светиня в Атон. Те са дело на най-добрите иконописци. Иконата на Вси светии няма аналог у нас, висока е близо 2 метра, за модел е ползвана иконата в Зографския манастир. За опазването на храма се грижат служителите на хижа „Яворов”. През летния сезон посрещаме туристи от цял свят. В параклиса всеки, който тръгва в планината, може да се помоли, за да го пази Господ.
Подобрява ли се културата на туристите да на замърсяват планината?
Смятам, че от година на година вървим в правилна посока. И резултатъп е налице – планината е все по-чиста. Преди десетилетия тръгвахме в гората с куп консерви, хиляди метални кутии се търкаляха по горите. Днес повечето планинари си носят специални торби, в които събират остатъците от храната си и ги изхвърлят на регламентираните за това място. С всяка изминала година туристическият поток се увеличава в Пирин планина, но за щастие това не увеличава количеството на изхвърления сред зеленината боклук. То е грях да замърсиш нещо толкова красиво като Пирин планина. Но се намират и такива, хубавото е, че са все по-малко.
Кога е по-опасна планината – през лятото или през зимата?
Планината винаги е опасна. Голям проблем е наличието на снежни преспи и през летните месеци, които не са се стопили и са останали още от зимата. Някои туристи решават да се пързалят по тези снежни петна, а това крие голям риск от тежки падания и дори смъртни случаи. За вдигане на адреналина си правят експерименти, но това може да им коства животът. Спускат се по снега, но не могат да спрат и падат сред скалите. Нека туристите разберат, че трябва да слушат съветитет на хижарите, на планинските спасители, това са хората, които най-добре познават рисковете в планините.
В никакъв случай да не се правят преходи при лошо време – мъгла, дъжд, бури. Но има луди глави, които не слушат. Ние обаче няма как нито да ги задържим насила в хижата, нито да оградим планината с телена ограда. Моят съвет към всички любители на природата и планината е да са наясно със своята физическа подготовка и психическа устойчивост. Не е задължително да се направи дълготраен преход, който да продължи през целия ден, ако човек не е подготвен за това.
През зимата трябва да се избягват прходите високо в Пирин, тъй като почти навсякъде дебнат лавини. Нека туристите не излагат на риск живота си. Малко сняг да падне, то веднага се заледява и става на лед. Някои дори нямат подходящи обувки и са като на пързалка в гората. Белята идва бързо, затова е нужно да се внимава. Планината е дар от Господ и е на всички, но нито един от нас не бива да я подценява.
