Авторът на “Името на розата”, “Махалото на Фуко”, “Пражкото гробище” Умберто Еко би празнувал рожден ден днес. Големият италиански писател и философ-семиотик е роден на 5 януари 1932 г. в Алесандрия в Северна Италия. Фамилното му име е абревиатура на латинската фраза „ex caelis oblatus” – „дар от небесата”.
Изучава средновековна философия и литература в Торинския университет. От 1956 г. до 1964 г. работи като културен редактор в държавните радио и телевизия RAI, като тогава чете лекции в Торинския унивеситет. През 1959 г. става консултант в издателство, където започва да разработва идеите си в семиотиката.
Четири години по-късно Умберто Еко се присъединява към „Gruppo 63″ – италианско авангардно движение на художници, музиканти и писатели, които търсят нови форми на литературно и естетично изразяване. През 1975 г. става професор в Болонския университет и публикува „Теория на семиотиката”.
В края на 70-те години вече е уважаван експерт и философ, но едва с първия му роман, „Името на розата” от 1980 г., става известен извън академичните среди. По историческата мистична творба, бе сниман и филм с участието на Шон Конъри и Крисчън Слейтър, който увеличава популярността на писателя.
Умберто Еко е доктор хонорис кауза на над 30 университета по света, почетен президент на Международния център по семиотика и когнитивни науки в Университета в Сан Марино и член на Международният форум на Юнеско.
Последните години от живота си разделя времето си между апартамент в Милано и вила край Римини. Умберто Еко почина на 84-годишна възраст на 19 февруари 2016 г. в Милано.
Наследството от знания и мъдрост, което ни остави, е безкрайно. Да си припомним някои от неговите проницателни мисли:
-
Колко спокоен би бил животът без любов! Колко безопасен, безбурен… и колко скучен!
-
Нищо друго не изпълва и обвързва сърцето така, както любовта.
-
Новите технологии убиват мисленето.
-
Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година – да стане лято и цял живот – да са щастливи.
-
Смелостта е онова, което те превръща от съзерцател в участник.
-
Нужен ми е съветът на прозорлив човек… Прозорлив при разбулването на тайни и – ако се наложи, – благоразумен при потулването им.
-
Вярвам, че това, което ние ставаме зависи от това, което нашите бащи ни учат в различни моменти, в които не се опитват да ни научат. Ние се формираме от малки късчета мъдрост.
-
Умението да лъже е едно от малкото неща, които отличават човека от животните.
-
Добрата книга винаги е по-умна от своят автор. Често тя разказва за неща, за които и автора даже не е досещал.
-
Чуждата глупост никога не намалява твоята.
-
Градът винаги е порочен.
-
Преимуществото на големият град: отклоняваш се на две крачки и попадаш в самота.
-
Това което е добро за едни е зло за други. Но и във вълшебните приказки също има разлика между феите и вещиците – това е въпрос на възраст и външност.
-
Срещу демокрацията има само едно единствено вярно средство – общонародно гласуване.
-
Християнската традиция предпочиташе да не си спомня, че Сатана някога е бил ангел и следователно трябва да има ослепителна красота.
-
Какъв е смисълът да празнуваме карнавал в свят, където ви предлагат карнавал триста шестдесет и пет дни в годината?
