На Петровден трябва да се празнува само до обяд, гласи народното поверие. Свети Петър е този, който отговаря за ключовете на Божиите врати и определя къде да отидат душите на мъртвите – в рая или в ада.
Петровден е неподвижен – винаги се пада на 29 юни и е прието, както на всеки празник, да не се работи. Особеното е, че този ден се празнува само до обяд, тъй като празникът се пада в разгара на жътвата. Според народните вярвания Свети Петър е жътвар и за неговия ден трябва да има приготвен курбан от младо пиле, наречено Петровче.Това е пилето, което е започнало първо да пасе през годината.
Освен него, стопанката на къщата трябва да приготви зелник – баница, а също така и едно специално ястие, което в Странджанския регион наричат ушмер или ушомер – прясно сирене, пържено с брашно. С тези гозби стопанката трябва да гости жътварите, да даде и на съседите.
Една от легендите гласи, че Петър и Павел са двама братя, а според народните представи винаги по-големият брат е и по-богатият. Денят на свети Павел е на следващия ден – на 30 юни. За разлика от Петровден, той се празнува през целия ден. На Павловден никой не трябва да хваща сърп, за да не пламнат нивите. Вярва се, че ще пламне нивата на този, който работи тогава. Затова на деня не трябва да се пали никакъв огън.
Другата празнична храна на трапезата е т.нар. бял мъж, което се прави от прясно неизцедено сирене, масло и царевично брашно, месят се и питки, а за здраве се раздават и първите узрели петровски ябълки.
