От 1949 г. насам в България датата 1-ви юни е запазана за най-малките. Международният ден на защита на децата е съхранен в почти всички страни от бившия социалистически блок и се чества и до днес. Денят на детето води началото си от Световната конференция по въпросите на детското здраве, която се провежда през 1925 г. в Женева.
Днес празникът се отбелязва в 51 държави по света. Честит да е на всички малки, по-големи и пораснали деца!
Представяме ви няколко цитата от любимите ни детски книжки, които ще помним дълго:
“Защо вървя заднишком ли? Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да върви както си иска? Освен това ще ти кажа, че в Египет всички си вървят така и никой не го смята за странно. Обиколила съм цялото земно кълбо и съм виждала много по-особени неща от хора, които вървят заднишком. Какво ли бихте казали, ако ме бяхте видели да ходя на ръце, както правят в Индокитай?” – “Пипи дългото чорапче”.
“Прасчо забеляза, че въпреки че имаше Много Малко Сърце, то можеше да побере доста голямо количество Благодарност”. – “Мечо Пух”.
“Знам една планета с един червендалест господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил друго, освен сметки. Цял ден повтаря като теб: “Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!”, и се надува от гордост. Но това не е човек, а гъба!”. – “Малкият принц”.
“Мъката не пречи на наказанието. Една от прелестите на Закона на Джунглата се състои в това, че след наказанието случаят е приключен. Никой не си позволява присмех или натякване”. – “Маугли”.
“Само ако някой човек те обикне тъй силно, че да му станеш по-мила от баща му и майка му, ако всичката обич и всичките мисли принадлежат само на теб и ако той обещае вечна вярност, само тогава неговата душа би могла да премине в твоето тяло и ти ще изпиташ човешкото блаженство”. – “Малката русалка”.
“Че съм умен – умен съм, но защо съм толкова красив?! Сигурно, защото съм скромен, а скромността краси човека”. – “Карлсон, който живее на покрива”.
“Защо сега не можеш да летиш, мамо? – Защото съм възрастна, миличко. Когато хората пораснат, те забравят как се лети. – А защо забравят? – Защото вече не са весели, невинни и безсърдечни. Само веселите, невинните и сърдечните могат да летят”. – “Питър Пан”.
“Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде много признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, но перата й са винаги живи. Недейте отминава нашата птича перушина, недейте отминава спомена на нашия живот, а го съживявайте!” – “Ние, врабчетата”.
“- Как се пише любов? – попита Прасчо.
– Тя не се пише, тя се чувства… – отвърна Пух.
Ако някога дойде ден, в който не сме заедно, трябва да знаеш някои неща… Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш. Но най-важното нещо е, че независимо дали сме разделени, аз винаги ще бъда там за теб и винаги ще те обичам!” – “Мечо Пух”.
“Ние живеем, за да правим добро на другите хора. Аз например, живея само заради това. А другите хора, интересно те за какво живеят”. – “Пипи Дългото чорапче”.
