Политическата криза е в основата на забавянето на еврото. Това заяви управителят на БНБ Димитър Радев, чиято публична изява е първата, откакто стана ясно, че датата 1 януари 2024 година за приемане на единната европейска валута се отлага, а влизането във валутния съюз ще бъде забавено минимум с година заради високата инфлацията и неприемането на няколко закона.
“Текущите проблеми със законодателната програма и вътрешните фактори за високата инфлация до голяма степен са следствие на политическата криза. С формирането на 49-ото Народно събрание служебният кабинет ще внесе отново необходимите законопроекти, за да се придвижи страната ни напред по пътя на еврото”, коментира министърът на финансите Росица Велкова.

Междувременно бизнесът у нас настоява еврото да бъде въведено от юли 2024 г. Дали обаче това ще се случи, остава загадка на фона на думите на заместник-председателя на Европейската комисия Валдис Домбровскис, който вече няколко пъти каза, че България трябва да се стреми да влезе в еврозоната от януари 2025 г.
Днес власт и институции се събраха в НДК на форума “България по пътя към еврото”. Това е и първата държавна конференция, която цели да подчертае позитивите на присъединяването на България към европейския валутен съюз.

Президентът Румен Радев призова партиите, на които им престои да се включат в предизборна кампания: “Не само политическо говорене, трябва да се мисли за реалните действия”.
Държавният глава отбеляза, че напоследък в България се внушава, че участието в еврозоната е въпрос на политическа воля. “Не е само на политическа воля. Членството в еврозоната е сложен и всеобхватен процес. Този процес иска всеобхватна работа, прозрачност и преди всичко много доверие”, подчерта той.
Министърът на финансите на Хърватия: България ще получи защитна мрежа
“След като се включи в еврозоната, България ще получи същата защитна мрежа, като всяка друга държава-членка”, коментира по време на форума и министърът на финансите на Хърватия Марко Приморац. Той описа тази защита не се използва само по време на криза – съществуването й дава допълнителна стабилност на държавите-членки. Механизмът разполага с 470 милиарда евро капацитет и капитал от 80 милиарда – най-големият в света.
Приморац обясни, че трудно се става член на еврозоната – едва след като държавата изпълни всичките критерии за конвергентност, ще бъде приета.
