Спектакълът “Анна – непоправимата” вече няколко сезона привлича зрители със своята актуалност и силно въздействие. Представлението е изградено върху пиесата на Стефано Масини, италиански журналист и драматург. Чрез документални факти и лични преживявания тя разказва за живота и борбата на руската разследваща журналистка Анна Политковская. На 7 октомври миналата година се навършиха 19 години от нейното убийство.
“За мен този спектакъл е кауза. В Италия има площад кръстен на Политковская, но никой не знае например къде живеят децата й и с какво се занимават. Мен тази личност винаги ме вълнувала още приживе, защото по някакъв начин бях респектирана от силата на духа на една жена, майка на две деца. Разбрах за нея повече и почнах да се интересувам от нейната личност когато в Младежкия театър репетирахме спектакъла “Нордост”, който между другото разбрах, че се възобновява. Била е преговарящ с терористи в Дубровка и Беслан”, разказва пред БНР Кремена Димитрова, която е продуцент (вложила е лични пари, спечелени от участие в “Стани богат”) заедно с Оренда Арт център. И продължава: “Днес се впечатляваме от разследващата журналистика. А тя просто е била на местата, за да отразява фактите такива, каквито са, не е било нужно да правиш разследване. Има една реплика в пиесата, че интелигентният човек не трябва да взема страна, защото вземеш ли страна, ти вече се обвързваш. Журналистиката трябва да бъде на страната на фактите – нещо което днес – 19 години след нейната смърт, е особено трудно и защото фактите са разменна монета, те са капитал, те се продават. Политковская е изключителна не само като журналист, а и като есеист”.
Режисьор на спектакъла е Надя Панчева. Участват Невена Калудова (с номинация за престижните театрални награди “Икар” за главна женска роля) и Владимир Солаков (играе различни мъжки персонажи).
Следващото представление е на 31 януари.
Велизара Цонева – журналист:
“Анна – непоправимата”- няколко думи за спектакъла, който не свършва с аплодисментите. Отеква дълго в съзнанието, обръща с хастара навън.
Залата е в приглушено осветление, задимена, въздухът тежи. Думите на Политковская отекват като шамари, докато Невена Калудова стои пред публиката не като актриса, а като човек, на когото току-що са отнели света. Гигантската глава на сцената диша като чудовище, което не виждаш, но усещаш. Когато светлината угасне, спектакълът не свършва, а тръгва с теб навън, в тъмното и не те пуска дълго.
След последната сцена си повтарях, че свободата на словото не е фраза, а кислород, че думите могат да бъдат светлина, оръжие и единствена защита срещу машината на страха. И че всяко заглушено гласче е стъпка към пропастта, която всички споделяме. А над всичко стои онзи леден страх, че агресорът и цензурата надничат през вратата като близки и плътни сенки с конкретни лица. И точно затова гласът на Анна – крехък, упорит и непоправим – напомня, че мълчанието никога не спасява. Само ни прави по-лесни за преглъщане.
Свободата на словото е онази крехка ценност, без която никое общество не може да бъде истински живо.
Мисля си, че агресорът и тиранинът се страхуват от свободата, повече, отколкото ние се страхуваме от тях. Един единствен глас може да разклати цялата машина на потисничеството. Затова заглушава, забранява, заплашва – не от сила, а от ужас, че думите могат да разбият неговата лъжа.
“Анна- непоправимата” прошепва това, без да размахва пръст: тиранинът не се плаши от оръжия, а от хора, които не се отказват да назовават света такъв, какъвто е.
Най- силната сцена за мен – когато публиката стана част от сюжета на пиесата в ролята на заложник между терориста и журналиста.
Най – силното послание- говори. Това е всичко, което имаш и което остава.
Удивителни Невена Калудова и Владимир Солаков. Впечатляващи режисура и сценография. Талантливи, почтени и спасяващи всички замесени. Благодаря!
„Анна – непоправимата“ е театър от световна класа. Препоръчвам горещо!
Анна Политковская е рядко смел човек и журналист, чиято история трябва да бъде в учебниците. Тя не е някакъв супергерой, както каза в разговор с публиката преводачът Ангелина Александрова, а обикновена жена, която си свършва работата. И именно това е абсолютно необикновеното. Защото „работата“ е да документира и отрази изстъпленията на руската армия в Чечня. А „свършването“ на тази работа означава да излагаш живота си на риск ежедневно, да станеш свидетел на огромно страдание и да се опълчиш на една чудовищна и пропита от корупция система, която има за цел или да те подчини, или да те унищожи.
В първите години на 21-ви век Русия е „приятел“ на Запада заради войната срещу тероризма, а Москва е също толкова притегателно място, където да правиш бизнес или кариера, колкото Ню Йорк или Лондон. Далеч от очите и интереса на западната публика, обаче, се случва Втората чеченска война – лидерският дебют на Путин.
Политковская отразява именно този конфликт и пълната деградация на всички замесени или докoснати от него. Заради разследващите си репортажи е подлагана на жесток натиск и накрая убита като подарък за рождения ден на президента. Всичко, което ужасява в режима на Русия днес, е налично в умален вариант в този период – и пределно видно за Политковская. „Ще става по-лошо“, пророкува тя.
Постановката е феномен – гледайте я. В друга държава за нея щеше да се говори и пише навсякъде. И е независима продукция, изработена с труд и любов. Досега не ми се беше случвало след представление да има свободен разговор между публиката от една страна и твроческия екип от друга – безценно. Не знам как изобщо гледаме театър БЕЗ да имаме такава възможност.
Пиесата се поставя за първи път в България и май в Източна Европа.
На колегите ми – учители по история, философия и гражданско образование – заведете ученици да гледат тази пиеса. Екипът на „Анна – непоправимата“ ще се радва да разговаря с тях. Не мога да си представя по-въздействащ урок по теми като човешки права, граждански добродетели, съвременен авторитаризъм, съвременни военни конфликти, ролята на независимата разследваща журналистика.
Не разбирам от политика. Не разбирам от театър. Разбирам от искреност, жар, размах, виртуозност. След „Анна Непоправимата“ трия пяна от собствените си устни, събирам белия си дроб от сцената и чувствам всичките си чаркове разкачени.
Ave, Невена Калудова!
Историята на руската журналистка Анна Политковская е забележителна сама по себе си. Анна е неудобна и неусмирима, но не като камъче в обувката или шило в торба – тя е храбра, доблестна и последователна до безразсъдство, камикадзе в суровата битка за справедливост. В същото време – една малка фигурка, стъписана по човешки от мащаба на собствените си мисли. Крехко създание от плът, нерви и емоции, в чиято непреклонима глава надничаме многократно.
Анна-Невена, Невена-Анна. Прекрачила невидимата граница на трезвостта, отвъд която няма връщане назад. Съзерцавах я цивилна след спектакъла и се дивях – как е възможно да е цяла и с разсъдъка си след тази игра, да изтегли всичко това от себе си и да оцелее? Такава пластичност, такъв синхрон с Владимир Солаков, такава пламенност и вярност на образа, че почти забравях какво всъщност гледам. Не само блестящите актьори, а и съдбата на бореца в името на истината. Фатален изход, който е параден вход.
За надеждата, че такива хора ще продължат да се раждат сред нас.