Кодексът на труда гарантира изплащането на минимум 60% от трудовото възнаграждение, но не по – малко от минималната работна заплата за страната. Това обяснява Тодор Капитанов, който е създател на безплатната платформа за трудови консултации https://mywork.bg/.
„Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение продължава да се дължи от работодателя и следва да де изплати допълнително заедно с лихва. Дори един ден забавяне на трудовото възнаграждение -заплата, премия, бонуси, командировъчни и други полагащи се парични средства на служителя, свързани с извършения от него труд, се приема за бавене и подлежи на изискван“, пояснява Капитанов.
Ако забавената сума не бъде изплатена доброволно и работодателят е забавил с поне един месец заплатата, служителят има право да прекрати трудовото си правоотношение без предизвестие. Тогава той има право на допълнителни обезщетения, освен дължимата заплата и лихвите към нея:
“Ако работите по безсрочен трудов договор, работодателят дължи обезщетение в размер на възнаграждението за срока на предизвестие при прекратяване, посочен в договора. Ако работите на срочен договор и претърпите вреди, вследствие на прекратяването на трудовото правоотношение, работодателят трябва да ви изплати размера на действително претърпените вреди“, обяснява Капитанов.
Ивате право и на обезщетение за неизползван годишен отпуск за текущата календарна година, напомня експертът.
Може да се подаде искова молба срещу работодателя в районния съд или по място, където изпълнявате трудовата си дейност, пояснява той.
“Срокът за това е до три години, считано от датата на която е трябвало да ви бъде изплатено съответното трудово възнаграждение“, казва Капитанов.