Тя остава дълги години като разделител между Изтока и Запада, отнема шанса на хората да живеят според собствените си желания в собствената им родина. Разделя семействата и погубва мечтите за нормален свят след войната.
На 13 август 1961 година Берлин се събужда разделен.
След като Германия и нацисткия режим са победени във Втората световна война, Франция, Великобритания, САЩ и Съветския съюз окупират страната и столицата й Берлин.
През 1948 г. Съветският съюз налага Берлинската блокада, а напрежението започва да расте.
Все повече източногерманци бягат в Западна Германия от комунистическия режим. До 1961 г. 3 милиона граждани на Германската демократична република (ГДР) намират свой начин да се придвижат през Берлин към Федерална република Германия (ФРГ). Много от тях са били млади и способни хора, нужни на режима.
В планираната икономика на изтока всички работници, включително и жените, са нужни. На Запад изживяват своето икономическо чудо. На Запад младите приемат с отворени обятия “модата”, рока и Елвис, идващи отвъд океан, на Изток има арести заради “твърде модерни” танци.
В ранните часове на 13 август 1961 година започва изграждането на Берлинската стена. Работата в тъмните часове оставя първия й градеж. Източногерманската армия строи ужасяващата стена, за да се спре придвижването на Запад и да се съхранят работниците за “планираната икономика”.
Граничните съоръжения между Източен и Западен Берлин са от 155 километра бодлива тел и бетонна стена със средна височина от 3,60 метра. Съоръжението разделя днешната германската столица в продължение на близо 30 години. Превръща се в символ на Студената война.
Кметът на Берлин и бъдещ канцлер Вили Бранд сравнява оградата с бариерите на концентрационните лагери.
Документ разкрива заповед за незабавна стрелба на месо в случаите, когато граничари от някогашната ГДР са се опитвали да преминат в тогавашната ФРГ. Тогава германци стрелят по германци. Опитите за бягство завършват със смърт.
През ноември 1989 година Стената първо е отворена, а малко по-късно и съборена. Източен и Западен Берлин отново се обединяват. Днес на места в германската столица само наземната маркировка напомня откъде е преминавала тя.