На днешната дата на бял свят идва една от най-значимите фигури в българското изкуство – Владимиp Димитpов-Майстора. Неговите платна се разпознават лесно. Той притежава уникален почерк, пълен с любов към българската жена, бит и село. Роден е в семейство на македонски бежанци, заселили се в Кюстендил, в младостта си сменя няколко професии, но всички са свързани с изкуството. Кюстендилци събират средства и го изпращат да учи в София в Художественото индустриално училище.
По време на Балканската и Първата световна война той е военен художник, въпреки голямото си желание да живее на село в мир и хармония с природата и обикновените хора. През 1924 г. Владимир Димитров се заселва трайно в с. Шишковци. През дългия си живот той се е отличава с необикновена скромност, макар още съвсем млад да си спечелва прозвището “Майстора“
Художникът харесва Толстой, той е близък приятел с Николай Лилиев. Отхвърля нормите на академичните течения по това време и се връща към корените на изобразителното изкуство – чистата техника и цвят.
Най-известни са неговите женски портрети. В тях се вижда и изящество. Те са едно от най – красивите обяснения в любов към българката.