Индия е изправена пред все по-интензивни периоди на екстремни горещини, като тазгодишните горещи вълни започнаха още през април. Температурите над 41°C доведоха до масови затваряния на училища в Делхи и в около половината от 28-те щата на страната от средата на май до края на юни.
Няма официални данни за броя на дните с прекъснати занятия, но училищни служители споделят пред Guardian, че затварянията поради жега са се увеличили рязко през последните години. Това поставя огромен натиск върху семействата – и особено върху жените, които поемат основната тежест на грижите на децата.
Как затварянето на училища влияе на работещите жени
Когато училищата преминават към онлайн обучение за седмици или месеци, много майки са принудени да останат вкъщи или да сменят работата си.
Пример за това е Сакши Катял от Нойда, която напуска корпоративната си позиция, след като месеци наред се опитва да съчетае работа с грижи за петгодишното си дете по време на продължителните затваряния на училищата. Семейството ѝ сега живее само с един доход и изплаща ипотека от 50 000 рупии месечно (460 евро).
Подобни ситуации се повтарят в цялата страна и потвърждават, че жените са най-засегнати от последствията от екстремните горещини, защото грижите за децата непропорционално падат върху тях.
Каскадни икономически ефекти
Икономист по труда, пожелал анонимност, казва, че затварянето на училища създава каскадни последици:
- жените са принудени да напускат работа или да преминават към нископлатена, несигурна заетост;
- доходите на домакинствата намаляват;
- някои семейства се приближават до линията на бедността;
- работодателите губят производителност, особено в здравеопазването и услугите;
- децата губят месеци образование.
Според него, ако училищата, системите за грижи за деца и защитата на работниците не се адаптират към климатичните смущения, неравенството ще се увеличи, а икономическият растеж ще се забави.
Липса на политики, отчитащи неравенство между половете
Урваши Прасад, бивш директор в правителствения мозъчен тръст Niti Aayog, казва, че реакцията на Индия към климатичните промени рядко отчита неравностойното бреме върху жените.
„Повечето планове за действие при горещини почти нямат компонент, свързан с пола. Не анализираме данни, разделени по пол, за да разберем как климатичните политики влияят различно на жените.“, казва тя.
Най-засегнати са неформалните работници – домашни помощници, улични търговци, селскостопански работници – и техните деца. Прасад подчертава, че щом горещите вълни и замърсяването вече са ежегодни, планирането трябва да бъде предварително, а не реактивно.
Защо правителството затваря училищата?
Висш служител от отдела за висше образование в Делхи защитава затварянията като спешни мерки:
„Много училища нямат инфраструктура, за да се справят с екстремните горещини. Знаем, че онлайн занятията не са напълно ефективни, но безопасността е приоритет.“
Климатичният срив променя кариери и цели сектори
Напрежението е видимо навсякъде. Индия има под 500 педиатрични кардиолози за население от 1,4 млрд. души.
Нупур Гоял, самотна майка и педиатричен кардиолог, казва, че графикът ѝ може да се срине при всяко внезапно училищно затваряне:
„Ако утре имам важен случай и училището затвори, какво да правя?“
Тя отбелязва, че детето ѝ ходи на училище едва около шест месеца годишно и че подобни ситуации почти винаги се стоварват върху жените.
В страна, която вече се бори с недостиг на специализирани лекари, климатичният срив започва да променя кариерите, домакинствата и бъдещето – по едно затворено училище, една пропусната смяна и една невъзможна сутрин.
Съдържанието е извлечено от външен източник. Можете да прочетете пълния текст на новината ТУК .
