На 17 април отбелязваме Световния ден на болните от хемофилия.
Денят се чества от 1989 г. по инициатива на Световната здравна организация (СЗО).
Целта на този ден е всички хора да бъдем отговорни и информирани за състоянието на боните. Сред целите е подобряването на живота на самите болни и по-лесният достъп им до медицински услуги, психологическа помощ и др.
Хемофилията е генетична болест, при която кръвта не се съсирва в нормалния интервал, съсирекът е нетраен или кръвта изобщо не се съсирва. От хемофилия страдат всеки 1 на 10 000 мъже в света. Жените са само преносители, заради двете си Х хромозоми, но мъжете с една Х и една Y – развиват клиничната картина на болестта. Ако мъж развие болестта, синовете му няма да я имат, но дъщерите ще бъдат носителки.
Повечето хора си представят хемофилиците като хора, които си порязват пръста, например, и раната не спира да кърви с часове. Истината е, че външните наранявания далеч не са толкова страшни, колкото вътрешните кръвоизливи. Най-често такива има около ставите – колене, лакти и рамене. Най-страшно е обаче, когато се случи на вътрешните органи или на мозъка – при инцидент, масирано износване с възрастта на стените на капилярите и инсулт.
Хемофилията е хронична болест и не може да бъде излекувана, но тя трябва да има широка гласност, защото при незнание за подобна диагноза и неинформиране на съответните отговорни за здравето ни хора, смъртността е много висока. Една от основните практики за живот с хемофилия е редовния умерен спорт, който да заздравява костите и ставите и да поддържа тонуса на кръвоносните съдове.