Днес се навършват 145 години от едно от най-значимите събития в българската история – избухването на Априлското въстание (20 април 1876 г).
Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение. Въстанието, макар и незавършило с военен успех, постига своята основна цел – политическата, тъй като народният бунт за независимост намира силен отзвук в Западна Европа и в Русия.
„Една пушка в Копривщица пуква и взривява цяла Европа“, разказва видният историк проф. Андрей Пантев за kmeta.bg.
„По онова време българите са поставени в най-тежката ситуация при завладяването на Балканите. Ние винаги сме били един стратегически мост. Трябвало е да изкрещим, за да ни чуят. Априлското въстание е част от голямата Балканска криза, която започва в Босна и Херцеговина и завършва с Освобождението. Ако има нещо хубаво в това кърваво въстание – то е, че ние ставаме обект на вниманието на Европа. На Запад най-накрая разбират нашата съдба. Всички тези революционери и участници във въстанието са знаели, че отиват на сигурна смърт. Знаели са, че няма как да съборят една империя, разположена на три континента, със своето мъченичество. Но в крайна сметка са видели от небето, че не са загинали напразно“, смята проф. Пантев. „Въстанието е неуспешно ако се гледа като конкретен военен резултат, но то така или иначе не е имало никакъв шанс да завърши успешно. Затова всички тези хора, участвали в него, носят величие. Благодарение на тяхната мъченическа саможертва светът най-накрая разбира, че един народ, който стои в основата на славянската писменост и култура, не може да бъде държан под чужда власт. Цялостно може да се каже, че една пушка в Копривщица пуква и взривява цяла Европа. Въстанието е отразено дори в пресата на Съединените щати, където по онова време не са съвсем наясно дори къде е Париж, а да не говорим за Панагюрище. В това отношение ние сме длъжни да отправим благодарствен поклон към политическата съвест на Европа, но и към руската армия, която се намесва след това“, категоричен е историкът.
Въстанието е планирано за 1 май, 1876 г., но избухва на преждевременно в Копривщица, разпространявайки се в Панагюрище, Клисура, Батак, Перущица, Брацигово и почти всички села на Панагюрски въстанически окръг. След предателство, турски заптиета се опитват да арестуват председателя на комитета в Копривщица Тодор Каблешков и на 20 април той обявява въстанието, за което уведомява околните села с прочутото „Кърваво писмо”. Същият ден въстава и Панагюрище, а Георги Бенковски сформира своята конна „Хвърковата чета”, с която обикаля селищата в окръга и ги вдига на въстание. Скоро редовна османска армия и башибозук атакуват въстаналите селища, първи падат Стрелча, Клисура, а след четиридневни сражения – и Панагюрище. Трагична е съдбата на Батак, където потушаването на въстанието е придружено с масови кланета.
С разгрома на четите на Христо Ботев и Таньо Стоянов Априлското въстание фактически завършва. В крайна сметка, един от най-кървавите моменти от българската история – Априлското въстание, оставя след себе си 30 000 жертви, 80 опожарени и 200 напълно унищожени села.
Зверствата не остават скрити от световната общественост. Априлското въстание и общественият отзвук от него водят до Руско-турската война и Освобождението на България.