В него са заложени условия, които да променят териториалните планове на Стара Загора, Кюстендил и Перник. Предвижда се да бъде изработена спешно енергийна стратегия, да не бъдат затваряни въглищните централи, а те да отпаднат по икономически път, както и да не бъде създавано ново държавно предприятие, което да се занимава с рекултивация на терените.
Премиерът Николай Денков беше категоричен, че са направени много отстъпки, но и че протестиращите не са били единни. Една от големите поправки в плана ще бъде да не се затварят тецовете, докато страната има нужда от тях.
“Независимо дали са частни или държавни – ще имат свободата да работят, а пазарът ще реши кои въглищни централи да останат, но наред с това имаме нужда от базови мощности. Те трябва да са достатъчни, за да е стабилна енергийната система. Никой, нито правителството, нито партия може да рискува такова нещо”, каза акад. Денков.
Шест от седемте точки в споразумението са почти същите, които вече бяха поискани от протестиращите миньори и енергетици. За някои от тях премиерът вече каза, че са трудно изпълними, защото не могат да бъдат защитени пред Европейската комисия. Новата точка е приемане до края на годината на Закон за енергийния преход.
За какво си стиснаха ръцете държавата и протестиращите:
1. Да бъде създаден механизъм за осигуряване на капацитет. Това означава подкрепа за поддържането на капацитет за осигуряване на електроенергия в случай на недостиг, да започнат процедури за поддържка на необходимия състав от синхронизирано работещи и резервни генериращи източници – до края на годината.
2. Министерски съвет да изпълни решенията на парламента – след преговори с ЕК за недопускане затварянето или ограничаването на производството на въглищните топлоцентрали от групата на БЕХ – до края на октомври тази година.
3. Да се изрботи проект на енергийна стратегия до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. В нея базовите мощности на въглища да са не по-малко от 1000 мегавата до края на 2035 г. – до края на 2023 г.
4. Отлагане на либерализацията на енергийния пазар за бита.
5. Прозрачна процедура на инвестиционните намерения и включването в тях на ТЕЦ-овете, мините и общините.
6. Проучване на възможността за улавяне, преработка, и съхранение на въглеродни емисии, за ТЕЦ Марица Изток 2 – до края на март догодина.
7. Изработване на закон за енергийния преход – до края на 2023 г.
Днес в НС
По време на заседанието на енергийна комисия днес министърът на енергетиката Румен Радев призна, че точките от споразумението са трудно изпълними. Според лидера на ГЕРБ Бойко Борисов са направени много компромиси и от страна на протестиращите, и от страна на МС. “Нататък премиерът Денков е отговорен за преговорите с Европейската комисия”, посочи той.
“В Германия, като нямаше ток си, пуснаха въглищните централи и това е много умно. Въглищните централи не трябва да се затварят 2038 г., а да се замразяват. При криза можем да си ги пуснем”, коментира още Борисов.
Премиерът след среща с бизнеса: Има съгласие за енергийна стратегия, която да се допълни с индустриална
Министър-председателят се срещна днес с представители на работодателските организации АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ. Правителството и бизнесът се съгласиха, че е полезно паралелно с бъдещата енергийна стратегия до 2030 г. да се подготви и индустриална стратегия на България, тъй като най-големият потребител на енергия са именно големите индустриални предприятия.
“Има пълно съгласие да се подготви енергийна стратегия и тя трябва да е базирана на моделирането на развитието на енергийната система, което успяхме да направим през юни, юли и август, но това, което колегите предложиха е тази енергийна стратегия да се допълни с една индустриална стратегия, защото най-големите потребители на енергия са именно големите, индустриални предприятия”, посочи акад. Николай Денков.
Той обясни, че подробно са обсъдили и темата с работната ръка, както и това как с общи усилия да създадат напълно прозрачен и ясен процес за подбор на бъдещи инвеститори, за да се привлекат най-перспективните компании както от България, така и от чужбина.
“От една страна има недостиг, а от друга – по отношение на регионите ние говорим за работници, които се чувстват застрашени. Така че част от задачата на прехода е как тези хора, които в момента са притеснени за своето бъдеще, да разберат, че за тях би могло да има по-добри възможности, по-добро заплащане и по-добра работна среда. Но това означава да привлечем инвеститори, а това е и третата тема, по която говорихме – как да създадем такъв процес, при който да бъдат поканени най-добрите и перспективни национални и международни инвеститори, така че да осигурим и икономическото развитие на страната, и възможно най-добри условия за работещите и техните семейства”, каза премиерът.
Той посочи, че по време на разговорите е получил и критики от страна на работодателските организации за комуникацията на правителството по някои теми и препоръки тя да бъде подобрена: “Споделям я. Истината е, че бяхме изключително напрегнати с кратките срокове, в които трябваше да изпълним задачите си. Някак си комуникацията остана на по-заден план”.
Блокадите на миньори и енергетици
По отношение на блокадите на миньорите и енергетиците, министър-председателят каза, че ще изчака да види как ще приключи днешният ден: “Ние сме направили всичко, което може да се направи към този момент”. И допълни: “Преговорите с ЕК вървят по стандартни процедури”.
“Разговорите протекоха в конструктивен дух, заключенията на вчерашното споразумение в голямата си част са приемливи”, посочиха от своя страна работодателите. “Решенията на Народното събрание трябва да се изпълняват, трябва да се положат усилия за по-интензивен социален диалог, за много повече прозрачност и предвидимост при формулиране на плановете. Да не се затваряме само в енергийния сектор, но и в цялата икономика, а и в по-далечна перпектива, защото има и други предизвикателства, освен енергетиката”, допълни Цветан Симеонов от БТПП.
