Най-масовите професионални направления са “Икономика”, “Педагогика”, “Медицина”, “Администрация и управление”, “Педагогика на обучението по …”, “Комуникационна и компютърна техника”, “Информатика и компютърни науки” и “Право”. В тях се обучават над половината студенти в национален мащаб. Това показват данните от Националната карта на висшето образование, която беше актуализирана от Министерски съвет.
Броят на действащите студенти през академичната 2022/2023 година е 179 765. В образователна и квалификационна степен “бакалавър” се обучават над 116 000, за “магистър” учат 58 000, а за “професионален бакалавър” малко над 5000 студенти. Български граждани са 164 854, което е близо 92% от всички действащи студенти. Чуждестранните са 14 911, което е 8.3%. Над половината (58.4%) от тях се обучават в две професионални направления – “Медицина” и “Стоматология”.
Най-много висши училища (27) има в Югозападния район за планиране, който включва София. На другия полюс е Северозападният район, в който са базирани само две висши училища, а други четири действат чрез филиали. Най-много професионални направления са достъпни в Югозападния район – 50, а най-малко в Северозападния – 14.
Националната карта на висшето образование се актуализира ежегодно, а информацията от нея се използва за определяне на държавната политика в сферата, включително приема в определени направления и специалности и разкриването на нови университети или филиали. Целта е да има балансирано развитие на мрежата от висши училища, която да отговаря на реалните нужди на регионите и на прогнозите на пазара на труда.