На над 350 страници в 9-ия доклад за сближаването на Европейската комисия са представени множество данни и анализи за териториалното развитие на ЕС – текущо състояние, промени през последните десетилетия и тенденции за бъдещето. Изданието е и под мотото на две ключови за ЕС годишнини – 30 години Единен европейски пазар и 20 години от разширяването през 2004 г. Докладът е структуриран в девет раздела – икономическа кохезия; социална кохезия; кохезия и териториално многообразие; зелен преход; регионални иновации и дигитален преход; демографски преход; по-добро управление; публични финанси, национални политики и сближаване и влияние на политиката на сближаването.
Различните региони имат различни стартови позиции, нужди, капацитет и различни пътища за развитие. Те са и различно подготвени да се справят с възникващите предизвикателства, предвид административните и финансовите им възможности. ЕС, чрез политиката на сближаване (но не само), трябва да насочва целенасочена подкрепа на място, фокусирана върху специфичните нужди на всеки регион, в съответствие с приоритетите на ЕС и с необходимото внимание към предизвикателствата, рамките и политиките във всяка държава- членка.
Зеленият и цифровият преход, демографската трансформация, променящите се глобални икономически тенденции и изменението на климата ще засегнат всички регионални икономики. Но мащабът и естеството на тези предизвикателства ще се различават между регионите, както и способността им да се справят с тях.
Партньорство, многостепенно управление и овластяване на заинтересованите страни. Хората на място имат повече познания за нуждите на своята територия. Като такива те трябва да участват във вземането на политическите решения. Това включване и овластяване може също така да послужи за противодействие на нарастващото политическо недоволство и недоверието към публичните власти.
Рамката за периода 2021 – 2027 г. засили партньорството и участието на регионални и местни участници, гражданското общество и социалните партньори. Действията включват насърчаване на модели за териториално предоставяне, като ВОМР или интегрираните териториални инвестиции. Те комбинират финансиране от множество източници, за да обслужват изпълнението на териториално базирана стратегия, включваща местно партньорство, подходи отдолу – нагоре и териториално управление. Необходим е допълнителен дебат за това как най-добре да се включат поднационалните органи и други заинтересовани страни и да се подобрят механизмите за териториално многостепенно управление. Целта е да се отговори по-добре на нуждите на икономическите и социалните партньори и гражданите, в съответствие с приоритетите на ЕС. Тази повишена роля на местните партньори изисква подобряване на техния административен капацитет – как най-добре това да стане също трябва да бъде част от дебата.
Слабостите в управлението и капацитета все още са широко разпространени. Необходим е по-амбициозен и всеобхватен подход за справяне със слабостите в националните и регионалните администрации, както и сред бенефициентите и партньорите. Такъв стратегически подход би могъл да комбинира персонализирана техническа подкрепа с изисквания за реформи в определени области.
По-добра координация и съгласуваност с националните политики. Насърчаването на сближаването не е отговорност само на политиката на сближаване. Използването на икономическия потенциал на всички региони, като същевременно се намаляват социално-икономическите неравенства, изисква общи усилия и следва да бъде споделена цел на инвестиционните политики на европейско и национално ниво. Това не винаги е така и следователно е необходимо допълнително да се обмисли как действията на ЕС и на национално ниво за преодоляване на различията и за насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване трябва да работят заедно, като се подсилват взаимно и приспособяват подкрепата си към различните видове територии.
Постигане на дългосрочни цели, но с гъвкавост, за непредвидени обстоятелства. Програмите на политиката на сближаване преследват дългосрочни цели за развитие с период на изпълнение, обхващащ повече от десетилетие. Съществуващата възможност за изменение на програмите на политиката на сближаване вече позволява гъвкаво приспособяване, за да се вземат предвид променящите се обстоятелства. Тази гъвкавост се увеличи с времето. Законодателната рамка включва възможности за бързо преразпределение на средства между и в рамките на програмите, междинен преглед и специфични разпоредби за временни дерогации в отговор на изключителни или необичайни обстоятелства.
Въпреки че беше от решаващо значение политиката на сближаване да допринесе за отговора на ЕС на социално-икономическите последици от ковид пандемията и агресивната война на Русия срещу Украйна, нейният основен фокус трябва да остане върху постигането на дългосрочни структурни цели. Икономическата устойчивост може да бъде постигната само чрез дългосрочни инвестиции, по-специално в диверсификацията на регионалните икономики, изграждането на адаптивност към технологичните и демографските промени и повишаването на квалификацията на работната сила.
Докладът ще бъде представен на Кохезионен форум на високо ниво в Брюксел, планиран за 11 и 12 април.
Съгласно акцентите в доклада, визията на Комисията за Кохезията след 2027 г. би могла да се обобщи като “инвестиции и реформи”.
От Доклада можем да идентифицираме и някои идеи, които вероятно ще присъстват в предстоящото предложение на Комисията за Политиката на сближаване за периода 2028-2034 г.:
- Запазване на регионално базираната политика на ниво NUTS II. С оглед на акцентираните вътрешно-регионални различия и дори на такива в рамките на градовете, е възможно и предложение за по-териториално съобразена и базирана на място политика, може би следваща модела на Фонда за справедлив преход, а именно Териториални планове за справедлив преход;
- Проактивен подход за региони, изложени на риск да попаднат в капана на развитието. Този по-проактивен подход може да бъде и допълнителен мотив за политика, която обвързва инвестициите с реформи;
- Засилено регионално сътрудничество, по-специално трансгранични програми предвид тяхната добавена стойност за бюджета на ЕС;
- Моделът, базиран на резултатите, използван от Механизма за възстановяване и устойчивост, е представен като отговор за по-нататъшното опростяване на политиката на сближаване;
- Научени поуки от недостатъците на МВУ, т.е. подобрен принцип на партньорство с оглед невключването на местните и регионалните власти, заинтересованите страни и социалните партньори в подготовката и изпълнението на инвестициите по Националните планове за възстановяване и устойчивост;
- Повишен фокус върху качественото управление и изграждането на капацитет на администрациите (надхвърлящо съществуващата техническа помощ). Това може да означава техническа помощ с изисквания за реформи в определени области.
Доклад за сближаването се публикува от Комисията на всеки три години. Целта е оценка на актуалното състояние на икономическото, социалното и териториалното сближаване на ЕС, представяне на постигнатия напредък и извлечените поуки. Докладът анализира развитието в сферата на сближаването по широк набор от показатели, като просперитет, заетост, нива на образование и управление и др.
Пълният текст на обобщението на доклада ТУК.