Днес се навършват 101 години от рождението на големия български писател, поет, сценарист и драматург Валери Петров (22 април, 1920 г.).
Той е титан на перото и автор, чиито стихове, пиеси, сценарии на обичани български филми и брилянтни преводи на Шекспир са докоснали и ще докосват поколения наред. Благодарение на поетичния му език, до българския читател достига и най-известното произведение на Гьоте – „Фауст“.
Петров издава първата си самостоятелна книжка още на 15 години – поемата „Птици към север“. Стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем“, а през 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“ с псевдоним Асен Раковски.
Яркото му излизане на литературната сцена обаче е публикацията на цикъла стихотворения „Нощи в планината“ в списание „Изкуство и критика“ (1940).
През 1944 г. завършва медицина в Софийски университет, като известно време работи като лекар. През есента и зимата на 1944 г. е част от екипа на Радио София, после участва във втората фаза на войната срещу нацистка Германия като военен писател в редакцията на вестник „Фронтовак“. След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на вестник „Стършел“ (1945-1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир.
Валери Петров е академик на БАН от 2003 година до смъртта си през 2014 година. Обичта на много поколения съпътства литературния му път, а множество награди свидетелстват за изключителния му талант. Валери Петров получава и изключителната чест да бъде номиниран за Нобелова награда, както и да бъде включен в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради „Пет приказки“.
Ето и някои от най-известните цитати на великия творец:
-Животът е зиг-заг, има тъги и радости, но е хубаво да има линия.
-В самия себе си човек трябва да влиза въоръжен до зъби.
-Колкото и да се мисли умъдрен от живота, човек си остава дете в не малка степен.
-Всички гледат породата, търсят расови белези, а пък има в природата удивителни мелези. Тъй че както при хората, приятелче мое, и при нас е по-важно сърцето какво е.
-Старият човек винаги има чувството, че може да посъветва младите, да ги научи на нещо, но може би това чувство е измамно, защото те живеят в друг, нов свят, в който той е чужденец.
-Имах мечта да имам часовник. Сега имам часовник, но нямам мечта.
-Каквото и да прави злото, то е нетрайно.
– Значи, така ни се струва понякога черен светът. Хора, недейте тъгува – добрите писма са на път!