През 1995 г. ЮНЕСКО обявява 23 април за Международен ден на книгата и авторското право. Денят е отбелязан за първи път през 1995 година. Целта – наред с инициативи като “Голямото четене”, “Походът на книгите”, “Малкото голямо четене”, изграждането на къщички за книги и много други – е да даде тласък на четенето и книгоиздаването.
23 април e символична дата за световната литература. Това е дата на раждане или кончина на велики творци като Сервантес, Шекспир и Инка Гарсиласо де ла Вега. Както и на изтъкнати автори като Морис Дрюон, Халдоур Лакснес, Владимир Набоков. Идеята на ЮНЕСКО е и да стимулира всички, и по-специално младите хора, да открият удоволствието от четенето и да зачетат приноса на тези, които допринасят за социално-културния прогрес на човечеството.
Идеята за този празник произхожда от Каталуня, където на 23 април, денят на св. Георги Победоносец, традиционно се подарява книга.
Книги по време на пандемия
За съжаление пандемията от коронавирус не се отрази добре на издателския бранш у нас. Книжарниците бяха най-засегнати. Обезпокоителни факти представи пред kmeta.bg Десислава Алексиева от Управителния съвет на асоциация “Българска книга”, която е единствената организация на издатели, търговци и литературни агенти в страната. “В следствие на пандемията – имаме 30% спад в продажбите на книги през 2020 година”, обяснява тя. Данните са спрямо предходната 2019 г. Някои издатели и търговци дори отчитат спад от 50 и дори 70 процента при продажбите на книги. Малко над 70 на сто от тях са успели да възстановят частично дейността си след тежкия удар върху книжния бизнес през март-май миналата година. Въпреки това всеки пети продължава да изпитва сериозни затруднения.
46% от издателите и търговците са успели да развият собствен онлайн магазин, но в същото време повече от половината не са реализирали нови подходи, партньорства и алтернативни методи на продажба в месеците на кризата.
Спасителни мерки
Нека да припомним, че от 1 юли миналата година влезе в сила спасителна държавна мярка за бранша. Намалиха ДДС за книгите за период от година и половина – до края на 2021 г. Това означава, че към себестойността на крайния продукт в книгоиздаването се начисляват само 9% данък добавена стойност. Очакванията бяха различни след тази мярка – читателите се надяваха книгите да струват по-малко, а издателите – да се съживи замрелият заради коронавируса бизнес. Какво обаче се случи на практика – държавата реално намали ДДС върху крайната цена на книгата. Това носи ползи основно на търговците, но не и на издателите, върху които пада основната финансова тежест – те плащат за авторски права, превод, редакция, художествено оформление, корекции и маркетинг, както и за печат и полиграфия. По този начин реално издателствата продължат да реализират висока цена за производството на една книга, следователно цената на четивото няма как да бъде по-ниска за потребителя.
Има обаче и добра новина, бързат да ни успокоят специалистите – увеличава се паричният оборот за самите издателства и книжните търговци, което може да се отрази позитивно на бизнеса като цяло. Икономисти твърдят, че единствената положителна страна от променената ставка на данъка е за големите издателства, които имат собствени книжни вериги, или за книготърговците, които паралелно с продажбите издават и собствена продукция.
“В бранша повечето хора трансформираха бизнеса си и той заживя в онлайн среда”, обяснява Десислава Алексиева. Това също е от полза. За съжаление, обаче доставката е съществена част от цената на книгата. “Все пак онлайн пазаруването даде някакъв реванш”, обобщава членът на Управителния съвет на асоциация “Българска книга”.
85% от издателите и търговците смятат, че е наложително ДДС мярката да стане постоянна, както от години е в много държави. Данъкът върху книгите в почти всички държави в Европа е с нулева ставка или под 10%, в някои държави дори размерът му не надхвърля 5 на сто. И това не е единственото, което е различно в България. В редица други европейски държави е гарантирано изкупуването на част от тиражите с книги за библиотеките. Тук всяко издателство по закон е длъжно да подарява на библиотеките по 12 броя от всеки тираж от 500 книги.
Как се промени диалогът с читателите?
Някои от издателствата у нас спряха или отложиха във времето издаването на нови книги. А общуването с авторите на стари издания премина в изцяло онлайн среда. Спряха и срещите с писателите, което се случваше често по литературните форуми и кафенетата. “Въпреки това на Панаира на книгата миналата година дойдоха много хора и си взеха автографи”, отчита Десислава Алексиева. Алея на книгата имаше и в големите градове през ковид годината. Литературните събития се проведоха в Пловдив, Варна, София, Бургас и се радваха на огромен интерес.
Все още международните срещи са изцяло онлайн. Но е възможност за издателствата регулярно да срещат читателите си с чуждестранните автори, които издават. По този начин хората виртуално могат да се запознаят с откъси от книгите, които предстоят да се отпечатат у нас.
За колко време книгата стига до рафта в семейната библиотека?
23 април е и празник на автори, илюстратори, дизайнери, коректори, преводачи, редактори и много други хора, които стоят зад направата на една книга. Най-малко два месеца са необходими, за да стигне една книга до рафта на семейната библиотека. “Да издаваш у нас не е лесно, става въпрос за къртовски труд на много висококвалифицирани хора”, обяснява процеса Десислава Алексиева. Ако всичко се направи във възможно най-кратки срокове и с възможно най-бързо темпо, една книга “се прави” за около 2 месеца – първо се редактира в продължение на 1-2 седмици, след това коректор коригира грешките – в най-добрия случай и при висока концентрация на работа за около 6-7 дни, няколко седмици отнема работата на дизайнера, който прави предпечата. След това книгата се връща при коректора, минава отново през дизайнерски поправкии чак тогава отива на печат.
“Ако трябва да се преведе ръкописът, вече става много по-сложно, защото преводачът отхвърля дневно между 5 и 8 страници на ден, не повече, а реално на месец не взима повече от 1000 лв. и то след дълги години учене и поддържане на езика”, споделя реални факти Алексиева. И обобщава, че в книгоиздаването има и много доброволен труд, и не така платен, колкото трябва да е.
Въпреки това и тази година за Деня на книгата почти всички издателства обявиха големи промоции, а отстъпките варират между 30 и 70%. Така че, нека си купим книга, за да има книги утре!