На https://interregviarobg.eu/bg/novo-rkovodstvo-za-zelena-infrastruktura-veche-e-dostpno-za-potentsialni-kandidati, е публикуван Общински наръчник за зелена инфраструктура. Той е в подкрепа на потенциалните бенефициенти по първата поканата за набиране на проекти по Приоритет 2: Зелен регион на Програма Интеррег VI-A Румъния-България.
Наръчникът включва информация за концепцията, компонентите и характеристиките на зелената инфраструктура, както и подготовката на Стратегия/план за действие за зелена инфраструктура в общините.
Какво означава
Официалната дефиниция на Европейската комисия описва понятието зелена инфраструктура като “стратегически планирана мрежа от естествени и полуестествени зони на околната среда, проектирани и управлявани за предоставяне на широка гама от екосистемни услуги”.
Концепцията за зелена инфраструктура
Зелената инфраструктура е включена в няколко важни стратегии и политики на Европейския съюз, като защита на биоразнообразието, изменението на климата, защита на водните ресурси, предотвратяване на наводненията и по-специално планиране на градската среда. Ландшафтната конвенция е сред първите документи на европейско ниво, които се занимават със зелената инфраструктура в градската среда.
Акцент в Конвенцията за ландшафта
– Значението на градския пейзаж и откритите обществени градски пространства;
– Въвеждането на обществено участие в оценката на ландшафта, която се извършва чрез теренни проучвания от професионалисти, работещи съвместно с местните жители; и
– Обмена на опит и информация.
Стратегията на ЕС за зелена инфраструктура има важно значение, т.к. повече от 70% от населението на Съюза живее в градовете. Стратегията подчертава още, че “зелената инфраструктура в големите градове, като зелени покриви, паркове и алеи, осигурява ползи за здравето на населението, като например: чист въздух и подобрено качество на водата, допринася за защитата на човешкото здраве, пести енергия и улеснява управлението на дъждовната вода.
Посочва също, че “въвеждането на елементи от зелената инфраструктура в градските зони създава по-голямо чувство за общност, засилва сътрудничеството, доброволческите дейности на гражданското общество и допринася за борбата със социалното изключване и изолацията. Елементите на зелената инфраструктура имат физическа, емоционална, психологическа и социално-икономическа полза за индивида и обществото. Зелената инфраструктура спомага за възможността за свързване на градски и селски райони и създава приятни места за живот и работа”.
Основни функции
Околна среда, примерни функции: подобрено качество на въздуха и микроклимата в градска среда; смекчаване и адаптиране към изменението на климата; влияние върху хидрологичния цикъл и коефициентите на оттока; насърчаване на биоразнообразието, жизнените цикли и процеси; регулиране на почвената ерозия и други склонови процеси; други регулаторни екосистемни услуги (напр. подпомагане на почвообразуващите процеси, разлагане на вредни вещества и др.);
Социални, здравни и икономически, примерни функции: пространство за контакт, учене на толерантност и демокрация; положително въздействие върху здравето на населението; насърчаване на отдиха и туризма – рекреационни услуги; предотвратяване на престъпления; насърчаване на безопасен и устойчив транспорт; икономически ползи (увеличение на стойността на имотите, увеличение на привлекателността на инвестиционната среда); насърчаване на местното производство на храни;
Структурни и естетически, примерни функции: създаване на градска структура; създаване на духа на мястото, носител на идентичност и ценности; визуално обогатяване на пространството; създаване на пейзажен характер и образ – ландшафтна функция.
Основни компоненти
Зелената инфраструктура може да бъде разделена по различни критерии, като основната категоризация представя градската и селската зелена инфраструктура.
Зелена инфраструктура в селските райони: защитени територии, напр. Натура 2000; национална мрежа от защитени територии; ценни екосистеми и зони с висока природна стойност извън защитените области, например естествени гори и ливади; възстановени биотопи, създадени за защита на определени видове; зони, които допринасят за адаптирането и смекчаването на изменението на климата, например влажни зони или алувиални гори и торфища, които задържат вода и помагат за предотвратяване на рискове от наводнения и в същото време абсорбират и съхраняват CO2.;
Зелени инфраструктурни елементи в градските райони: дървета и др.; алеи; храсти, групи от храсти и жив плет; линийна растителност в близост до транспортни пътища и улици (крайпътна зеленина), зеленина от страната на релсите, „зелени“ железници; съпътстващата растителност на водни течения и водни площи (брегова ивица); зеленина на сгради – зелени покриви (покривни градини), зеленина на тераси и балкони, зелени стени и зелени фасади, атриумна зеленина; елементи на зелена инфраструктура за инфилтрация на дъждовна вода, създадени от човека влажни зони и ретенционни езера, пречиствателни станции за отпадъчни води от корени на растения, зелени инфилтрационни ивици, пропускливи паважни инфилтрационни ивици.
Стратегия/План за действие
Изготвянето на Стратегията включва: набиране на информация за качествените и количествените характеристики на съществуващите зелени площи, анализ и формулиране на зелени цели за постигане. За екологично балансирано населено място се счита селище с повече от 40-60% съотношение площ/ дял зеленина. Наличието на зелени и открити пространства е един от индикаторите, използван за измерване на устойчивото градско развитие, като се определя от наличието на зелена площ на разстояние от 300 м от жилището.
Ръководството съдържа и добри примери за нормативни изисквания и регулации въведени от градове в Словения, за трансформирането им в зелени такива.