Мирела Василева е родена в София през 1987 г. През 2011 г. завършва НАТФИЗ специалност кинознание, като тема на дипломната й работа е филмографията на датския режисьор Ларс фон Триер. През годините пише статии и провежда лекции за студенти и любители с фокус върху европейското и най-вече сканднавското кино. Участва като в уъркопи по кинокритика на различни кинофестивали като FEST (Еспино,Португалия), Generator (Страсбург, Франция) и Saraevo film fest (Босна и Хецеговина), където е част от Talant Campus през 2018. През 2019 г. интересът й към скандинавското кино и желанието за популяризирането му, както в публична, така и в академична среда я отвежда в ЮЗУ „Неофит Рилски“, където започва докторантура с дисертация на тема „Жанрове и стилове в съвременното скандинавско кино“.
Трябва ли историите, които разказва киното, да са автентични спрямо действителността?
Историите трябва да са автентични спрямо вътрешното ни чувство за възможно и невъзможно. Човек има вродено усещане за баланса в живота и изуството и когато историите излизат от него, се появява това усещане за неавтентичност, което е едно и също и в драмата, и в комедията и във фантастиката.
Киното ли е съвестта на времето?
Киното по-скоро очертава етичните рамки на епохата и като най-достъпна медия разпространява духа на времето. Преди около 100 години “Нетърпимост” на Грифит е еталон за филм, които представя нацията, докато днес Нетфликс не се свени да представи черен Ахил или черен викингски цар.
Трябва ли един режисьор да е добър психолог? Или най-малкото от личен опит да познава онова, на което е посланик филмът му?
Режисьорът трябва да е добър наблюдател и специалист в сферата, която разглежда с филмите си. Може да е добър психолог, идеен революционер или технически иноватор. Киното разполага с разнообразни инструменти да преведе всяко качество на филмов език.
Книгата ви анализира скандинавското кино в детайли? С какво се различава то и неговите послания?
Скандинавското кино има силно експериментален характер и смелост, която липсва в по-популярното европейско и американско кино. Поради ниската цензура, скандинавското кино си позволява да изследва теми и да използва средства, които на други места биха били табу – ролята на обикновения човек в деградацията на обществото, слабостите на човешкия характер и тяхната разрушителност, злото, както в мъжа, така и в жената, социална критика насочена към различните слоеве на обществото, а не само към богатите. Освен интересът към неудобните теми, скандинавското кино провокира и с чисто техническите предизвикателства, които отправя към зрителя. Движението Догма дава напълно нова преспектива към автентичността на филма и ролята на създателите му в изграждането на изкуство, максимално близо до истината. Режисьори като Ларс фон Триер и Николас Рефн постоянно надграждат представите за позволено и забранено в художественото изразяване на екрана, а преди повече от 50 години Бергман си позволява да постави под въпрос стереотипите за любовта, вярата и съмненията като източник на истина.
Как филмите изграждат етичната система на дадено общество?
Като най-популярна медия, киното дава възможност за създаване на колективни представи, съвременни архетипи и модерни отговори на вечните въпроси. Като се започне от детските филми виждаме как всяко поколение се отглежда с дадени идеи – Можеш да бъдеш какъвто поискаш стига да не спираш да вярваш или Силните момичета се справят сами. Така се създават любими герои, които се отличават с алтруизъм, индивидуализъм или смелост, на които децата подражават и приемат за ролеви модели. После подобни идеи оформят тийейджърските сериали, а по-късно и филмите за възрастни. Всяко десетилетие култивира своя морал през най-популярните персонажи и сюжети.
Киното в известен смисъл литература ли е?
Киното и литературата въздействат на различни части от съзнанието ни. Литературата работи през въображението и дава индивидуално лично преживяване. Ако цитираме Тарковски, една книга, прочетена от 1000 човека, са 1000 различни книги. Киното от своя страна дава по-унифицирано преживяване тъй като елементът на лична интерпретация е по-малък, но това дава възможност за създаването на чувството на общност между зрителите, които са споделили едно и също преживяване.
Киното днес, киното вчера?
Киното като всеки друг елемент от културата следва своето естествено или зададено отгоре развитие. Някои идеи остаряват и се лишават от смисъл, други се раждат, за да поставят под въпрос предишните, трети удържат на натиска на времето и се превръщат в класика.