Докато горски пожари заплашваха външните предградия на Бордо и Мадрид тази седмица, Европа отново се изправи пред неудобна реалност – бързо затоплящата се планета заплашва да направи части от континента незастраховаеми, пише Политико.
Рекордните пожари, които принудиха стотици хиляди да напуснат домовете си, унищожиха дивата природа и заплашиха градове, някога смятани за имунизирани срещу горски пожари, са последните от поредица природни бедствия, свързани с климата, които принуждават политиците да преосмислят как да се справят с риска.
Отговорът все по-често е брутален – или правителствата се намесват, за да защитят гражданите от нарастващите застрахователни премии, натоварващи публичните бюджети; или хората са изправени пред това да останат без никаква защита, когато домовете им са наводнени или изгорят.
Нарастващият риск накара Европейската централна банка и регулатора на застраховането в ЕС да призоват Брюксел да поеме по-активна роля, като създаде схема за презастраховане на ниво ЕС и публичен фонд за природни бедствия.
„Случващото се в Европа това лято, не е уникално. Тези горещи вълни и горски пожари са част от значителното глобално увеличение на екстремните метеорологични явления, което налага реални разходи на домакинствата, бизнеса и правителствата“, казва заместник-управителят на Банката на Франция Агнес Бенаси-Кере.
„Горските пожари са най-бързо нарастващата метеорологична опасност в световен мащаб, дори и досега да са допринесли само за относително малък дял от застрахованите загуби в Европа“, посочва и Никил да Виктория Лобо, който ръководи бизнеса с презастраховане на имущество и злополука на застрахователния гигант Swiss Re за Западна и Южна Европа, Близкия изток и Африка.
Екстремните метеорологични явления вече струват цяло състояние за ремонти на затруднените европейски правителства. Данните на Европейската агенция за околна среда показват, че свързаните с времето екстремни явления са стрували на икономиката на ЕС над 200 милиарда евро загуби между 2021 и 2024 г.
Междувременно застрахователните компании повишават цените си и дори се изтеглят от определени рискови райони, оставяйки правителствата и отделните лица да поемат разходите за незастраховани загуби.
„В Европа 75% от щетите, свързани с природни бедствия, не са застраховани“, казва Ариел льо Бурдонек, активист, работещ по застраховки в неправителствената организация Reclaim Finance, позовавайки се на данни от Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване. Според Insurance Europe наводненията и бурите са най-скъпоструващите природни бедствия за застрахователите, следвани от екстремните горещини и горските пожари.
Експертите прогнозират, че положението само ще се влошава. Тъй като употребата на изкопаеми горива продължава да се увеличава в световен мащаб, температурите се покачват с безпрецедентна скорост, нарушавайки климата и екосистемите на планетата. Глобалното затопляне причинява повече метеорологични екстремуми като горски пожари, наводнения и суши.
„Застрахованите загуби от горски пожари в Европа са се увеличили с приблизително 8% до 11% годишно в реално изражение от 1970 г. насам“, добавя Виктория Лобо от SwissRe.
Щетите се трупат
Във Франция, където все още бушува масивен горски пожар в югозападните департаменти Жиронд и Ланд, правителството обеща, че застрахователните компании ще покрият разходите за настаняване и щетите за над 200 000 евакуирани души.
Досега пожарът е унищожил най-малко 240 домове. Горските пожари са покрити от застраховка за жилища, а правителството обеща да рационализира процеса, което означава, че повечето от жертвите трябва да получат пари за възстановяване на домовете си.
Но огнената стихия ще окаже пряко въздействие върху вече обтегнатите публични финанси на Франция за залесяване, реконструкция и обезщетения за безработица, изплащани на компании, които са били принудени да спрат дейността си.
В департамента Жиронд около 130 000 работници в момента не могат да работят заради горските пожари, а 13 000 предприятия са евакуирани.
Министърът на индустрията Себастиен Мартен изключи мащабен план за субсидиране, призовавайки за „конкретен, целенасочен и прецизен отговор“ и добавяйки, че е твърде рано да се определят количествено икономическите щети, причинени от горските пожари.
Въпреки това френското министерство на околната среда изчислява, че усилията за залесяване, за да се покрият всички земи, загубени от пожари в страната тази година, биха могли да струват 1 милиард евро.
Испанската застрахователна компания Mapfre заяви в понеделник, че досега е получила 116 искове, предимно свързани със застраховки на жилища. Говорител на компанията заяви, че пожарите „не се очаква да имат значително икономическо въздействие“.
Увеличаване на премиите
Кумулативният ефект от природните бедствия, свързани с климата, продължава да оказва натиск върху застрахователите. С всяко ново бедствие, основните застрахователи трябва да увеличат премиите си, за да избегнат загуби по нови полици.
„В някои части на Европа пиковите рискове се превръщат в реалност. Дори самите презастрахователи, които би трябвало да защитават застрахователите, се отдръпват, намаляват покритието си или налагат самоучастия, които наричаме задържания, които стават все по-високи“, казва Тиери Лангрени, президент на климатичната неправителствена организация Les Ateliers du Future.
Организацията на туристическата индустрия SKÅL International, позовавайки се на национални данни, заявява, че премиите за туристическия бизнес в испанските райони, предразположени към горски пожари, са се увеличили с 15% годишно през последните пет години, докато премиите за крайбрежни имоти в Италия са се увеличили с 25% през петте години до 2022 г. поради по-честите бури и наводнения.
Според френското застрахователно лоби France Assureurs, премиите за застраховка на дома вече са се увеличили със 7,8% през 2025 г., докато премията за климатични бедствия, която не покрива горски пожари, се е увеличила с 66%.
Засега повечето френски жители все още могат лесно да получат застраховка на дома навсякъде в континентална Франция, според публичния презастраховател. Но той наблюдава ранни признаци на напрежение в няколко града, където застраховката става все по-трудна или все по-недостъпна.
Подобни тенденции тласкат цената на застраховката отвъд границата, която бизнесите или домакинствата могат да си позволят, което води до все по-голяма „празнина в защитата“. Около половината от глобалните икономически загуби от природни бедствия са били незастраховани миналата година, според застрахователния гигант Aon.
„Съществува реален риск тази вече значителна разлика да се разшири допълнително с увеличаването на природните бедствия, което ще има сериозни последици за всекидневието на хората и за икономическата активност в засегнатите региони“, заяви Петра Хиелкема, председател на EIOPA, по време на конференция за климатичния риск през април миналата година.
В резултат на това правителствата често нямат друг избор, освен да действат като предпазен механизъм, увеличавайки публичните разходи и дълга, според скорошно проучване на Мрежата за екологизиране на финансовата система, която обединява централни банки и финансови надзорници от цял свят.
„Негативните ефекти се усещат чрез по-висока цена на застрахователното покритие през следващите години или по-висок публичен дълг“, се посочва в доклада, който идентифицира отрицателните финансови последици от скорошните природни бедствия върху БВП, инфлацията и кредитната система.
„Понякога частният сектор носи основната тежест, друг път щетите се проявяват в публичните финанси. Но в крайна сметка тези събития са скъпоструващи за засегнатите от тях страни и отвъд тях“, каза Бенаси-Кере.
Промяна на системата
Европейската централна банка и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) предложиха решаване на проблема чрез нова публично-частна схема за презастраховане в ЕС и нов фонд за публично финансиране на бедствия.
Очаква се Европейската комисия да представи пакет от мерки за устойчивост на климата и управление на риска по-късно тази година.
„Публичните органи трябва да продължат да предоставят спешна подкрепа, но Европа също трябва да разработи общи финансови инструменти, които да укрепят солидарността и да помогнат за споделянето на климатичните рискове между държавите членки. Бъдещата Европейска рамка за адаптация към климата трябва да включва механизъм за презастраховане или обединяване на риска“, казва Сезар Луена, испански евродепутат от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите.
Във Франция други климатични бедствия са покрити от публично-частна система, която прави застраховката за климатични проблеми задължителна и разпределя риска между застрахователите и държавата.
„Механизмът се свежда до субсидиране на застрахователния договор, разположен в най-изложените райони, с марж, който застрахователите вземат от задължителната застраховка в по-малко изложените райони по ставка, определена от държавата. Това вероятно е добра практика, която е от съществено значение да се възприеме от други европейски страни, които биха искали да направят застраховането по-широко разпространено“, казва Лангрени, който съветва френското правителство през 2024 г. как да се актуализира моделът.
Съдържанието е извлечено от външен източник. Можете да прочетете пълния текст на новината ТУК .