“Във връзка с продължаващите и през днешния ден неверни твърдения и внушения от страна на работодателските организации по отношение на предложенията за вдигане на минималната работна заплата КНСБ държи да направи следните разяснения”. Това се оказва в официална позиция на синдиката до медиите.
- Аргументът, който от години бизнесът се опитва да наложи в общественото съзнание, че вдигането на минималната работна заплата води до увеличаване на безработните лица с ниска квалификация, не просто е неверен, но е и оборен многократно с изчисления и емпирични данни.
- Не само, че няма намаление на нискоквалифицираната заетост при умерен ръст на МРЗ, но ефектът е точно обратният – забелязва се увеличение. Това показват данните в България от последните години при темповете, с които увеличаваме МРЗ. Този неверен постулат бе оборен и от един от Нобеловите лауреати за икономика през тази година Дейвид Кард. Неговите експерименти и анализи за влиянието на минималната работна заплата върху пазара на труда показват, че по-високата минимална работна заплата не само не води до загуба на работни места, а дори увеличава заетостта, аргументират се от КНСБ.
- Нещо повече, налице е емпирична зависимост между увеличението на минималната работна заплата и ръста на икономиката. Според Есенната макроикономическа прогноза на МФ от октомври 2021 г. за последните шест години основен двигател на растежа на българската икономика е било вътрешното потребление, което доказва, че ръстът на доходите дава директен ефект върху генерирането на по-висок реален икономически растеж, допълват от синдиката.
- Неверни са и твърденията, че ръстът на минималната заплата ще попречи на членството на България в Еврозоната. Примерите на други присъединили се преди нас страни – като Латвия, например, показва, че преди влизането в Еврозоната минималната работна заплата в страната годишно се е увеличавала с 25%. За тази година ръстът е от 16 на сто.
- Аргументите за увеличение на МРЗ са много. През тази година към септември месец на годишна база НСИ отчете 14 процента ръст на средната работна заплата. В същото време минималната работна заплата е увеличена едва с 6,6 на сто. Такава заплата в момента получават 500 000 трудещи се българи. КНСБ предлага през следващите 4 г. тя да расте изпреварващо, за да успее страната ни да премахне феномена „работещи бедни“. Ако годишно МРЗ расте със 17-18%, както предлага КНСБ, през 2025 г. тя ще достигне размера на Заплатата за издръжка. Това означава, че ако двама работещи възрастни в едно тричленно домакинство, каквото е вече за съжаление българското семейство, получават МРЗ, то трябва тя да е 1200 лв. и тази сума да покрива това, което е необходимо за издръжката му. Едва тогова можем да кажем, че няма да има работещи бедни.
- Искаме да е ясно, че ние не търсим никаква функционалност между МРЗ и основните индикатори на пазара на труда, но това е подходът, който възприема бизнесът и в този смисъл, дори и по този начин – тяхната теза не може да бъде потвърдена емпирично.
Настояваме да се прекрати едностранното тълкуване на МРЗ като разход за работодателя само и единствено от гледна точка на т.нар. „разходна конкурентоспособност”, като се пренебрегва фактът, че МРЗ е доход за наемния работник и повишаването ѝ стимулира включването на работната сила в пазара на труда, без да предизвиква дисбаланси между търсене и предлагане.
КНСБ продължава да стои твърдо зад своите справедливи искания за ръст на доходите и за достойно възнаграждение на работещите българи.