На днешната дата си спомняме за гениалния художник и скулптор Пабло Пикасо, който напуска този свят през 1973 година. Според изкуствоведи и куратори той е създал около 50 000 произведения на изкуството. Никой друг творец от неговото поколение не е бил толкова продуктивен.
Роден е в Малага – град с вековни традиции в изкуството. Баща му е учител по рисуване и отрано разпознава таланта на сина си. Смята го за дете-чудо, още в ранни години започва да го учи на академично рисуване.
През 1892 година талантливото момче е прието в училището по изкуства в Малага. По-късно Пабло постъпва в Художествената академия в Барселона, а след това е приет в реномираната Кралска академия за изящни изкуства “Сан Фернандо” в Мадрид. Но младият художник изобщо не е впечатлен от методите на преподаване – само след половин година напуска академията и започва да се самообучава. Жаждата си за знания утолява с безчет посещения в музеи и ателиета, изследва техниките на други творци и попива всичко, до което се докосва в света на изкуството, литературата и музиката.
Още първата изложба през 1899 година, в която са включени негови произведения, носи голям успех на младия художник. Но към този момент Пикасо все още не може да се издържа от продажби на свои творби. Точно обратното дори – често му се налага да рисува върху стари картини, тъй като няма пари за нови платна.
Ръководен от желанието да се потопи в културния живот на Париж, Пикасо предприема първото си пътуване до Франция. Там той се запознава с търговеца на произведения на изкуството Педро Манач, с когото се договаря за твърда месечна заплата. Ще мине обаче още доста време, преди Пикасо да бъде забелязан от колекционерите и кураторите – първата си голяма самостоятелна изложба подрежда в Цюрих през 1932 година. Към този момент Пикасо вече е поставил основите на кубизма и е преоткрил неокласицизма. В този период от творчеството си той работи и над много скулптури и пластики.
Пикасо печели признание в парижките културни среди през двата си “цветни” периода – тъй наречените “Син период” и “Розов период”. През 1906 се запознава с Анри Матис, благодарение на когото установява множество важни контакти. Например с Амброаз Волар, който откупува всички картини на Пикасо от неговия “Розов период” и така за първи път му осигурява финансова независимост. По-късно търговецът на картини Даниел-Анри Канвайлер ще превърне Пикасо в един от най-скъпо продаваните художници на 20 век. Канвайлер е посредник и при продажбата на една от най-известните му картини – “Госпожиците от Авиньон”.
Пикасо доживява почти до библейска възраст, като продължава да твори и след като навършва 90 години. Художникът умира на 8 април 1973 във вилата си на Лазурния бряг.