Малките издателства са истинските герои днес. Защото героите нямат възраст, те носят смисъл, независимо от времето и предизвикателствата. В тях работят отличителни екипи, които прозират със собствен стил и усет от всяка буква, заглавие и тема. Благодарение на ежедневните усилия на тази шепа българи, читателите у нас имат достъп до книги, които трябва да празнуваме не само на 24 май, но всеки ден.
Соня Хачикян е родена в Свищов през 1980 г., но отраства в Tроянския балкан сред книгите в библиотеката, в която работи майка ѝ. Завършва специалност „Международни икономически отношения“ в Стопанската академия в Свищов и стартира професионалния си път в Министерството на външните работи и Министерството на финансите. По-късно започва работа в една от най-големите банки в България, където развива успешна кариера в стратегическото управление. След 18 години във финансовия сектор решава да последва мечтата си, основавайки издателство за художествена литература „Лемур“, което открива съвременни автори на завладяващи романи. Сред авторите, които издателството превежда, са значими имена от съвременната португалска, бразилска, италианска, мексиканска, датска и немска проза като Жоао Пинто Коелю, Итамар Виейра Жуниор, Стефания Аучи, Илария Тути, Марко Балцано, Доменико Дара, София Сеговия, Софи Бехарано де Голдберг, Ане Рил, Ане Якобс, Софи Вияр. През 2022 г. електронната книжарница www.lemurbooks.com печели награда в конкурса eCommerce Academy Awards, а през 2025 г. Соня влиза в класацията „Топ 100 жени в бизнеса“ на Career show. Преводачите Рада Ганкова и Димитър Атанасов, с които издателството работи от самото начало, също получават престижни награди от Съюза на преводачите в България. И през годините досега „Лемур“ успява да срещне българските читатели с множество чуждестранни писатели не само чрез книгите, но и на живо по време на вълнуващи събития, като срещите с Жоао Пинто Коелю, Итамар Виейра Жуниор, Доменико Дара, София Сеговия, Софи Бехарано де Голдберг, Изабел Рио Ново и предстоящата среща с португалската писателка Сара Дуарте Брандао. Издателството представя и обещаващи български автори, чиито истории се отличават със своите теми или стил. Соня владее английски, немски и италиански език. Четенето е голямата ѝ страст откакто се помни и до днес посвещава на него всяка свободна минута от натовареното си ежедневие. Тя е майка на три деца, без колебание определя семейството като първи приоритет в живота си, а пътешествията им заедно ѝ носят най-голяма радост.
Вашата история, свързана с напускане на утвърдена професия и създаване на издателство, е известна. Каква е вашата равносметка 6 години по-късно?
През тези години научих много, сякаш заживях нов живот и видях света от съвсем различен ъгъл. Книгите са необятна вселена, носят вдъхновение, смисъл и разнообразие всеки ден. Не бих сменила новата си професия с никоя друга и се моля никога да не ми се налага.
Какви са най-големите трудности, които среща едно малко издателство?
В началото най-голямата трудност е, че не те познават, и съответно хората не се спират на шатрата ти, книжарниците не искат да зареждат книгите, които издаваш. Голямо предизвикателство е да се наложиш, особено на толкова конкурентен пазар като нашия. И после идва осъзнаването, че зад издаването на една книга стои огромен труд, а после тя е изначално обречена на малък тираж, защото България е малка, четящите още по-малко, а тези, които имат възможност да купуват книги – съвсем малко. А в малкото издателство работят по-малко от шепа хора, които трябва да са мултифункционални и свръхефективни, да правят всичко от редакция до носене на тежки кашони.
Как се справяте с проблема с кадрите, който е повсеместен?
Хората, които работят в малките издателства, го правят по призвание. Трудно се намират такива диаманти, но ги имам, и съм щастлива, че създадохме истинско семейство от работливи лемури, които обичат това, което правят и го вършат с отдаденост и сърце, независимо какви са обстоятелствата.
Предполагам, че често ви се налага да прибягвате до нестандартни решения? Бихте ли споделили някои от тях?
Постоянно измисляме нещо интересно и пробваме различни подходи, за да се справим, и това ежедневие. Преди всичко имаме персонално отношение към нашите читатели, стремим се да им носим радост, да ги опознаваме и изненадваме. Не приемаме книгата като продукт, а като преживяване и ни се иска да го направим възможно най-приятно и полезно за хората, които са ни се доверили. Например пишем ръчно послание за всеки, който си поръча от нашата онлайн книжарница, на Коледния панаир подаряваме подаръци на всички, които са се качили до 4 ет. на НДК, за да ни намерят в нашия забутан ъгъл, който превръщаме в празничен коледен павилион.
Малките издателства обаче имат активно ядро от читатели? Бихте ли направили профил на вашите?
Нашите читатели са ценители на красивото, обичат сюжети, от които могат да научат нещо по приятен начин, търсят непознатите истории. Това са хора, които имат широк светоглед и отличен усет за добрата литература.
Трудно ли е да достигате до читатели извън това ядро? И как стои въпросът с разпространението – по градове и книжарници? Липсват ли книгите на малките издателство в голямата мрежа на книготърговците, които традиционно разпространяват големи или нашумели заглавия?
Стараем се да разнообразяваме каталога си със заглавия, които се харесват на по-широк кръг читатели именно за да достигнем до повече хора. Аз вярвам, че читателският вкус се развива и става по-претенциозен с времето. Забелязала съм, че често когато един човек ни открие с подобно заглавие, което е в неговата комфортна зона, след време се завръща и се доверява на препоръките ни за нещо по-различно. Това ни носи най-голяма радост – да виждаме как читателите се очароват от нови автори, неочаквани жанрове и стилове и израстват пред очите ни.
Относно разпространението – нашите книги се предлагат в големите вериги и повечето малки книжарници, но обичайно заемат видимо място само в първите месеци след издаването им. Впоследствие е добре читателите да питат книжарите за тях, за да могат да ги открият или евентуално поръчат. Проблемът в книжарниците е, че се получава омагьосан кръг – книжарите излагат отпред най-търсените заглавия, хората ги гледат непрекъснато, заглавията се запечатват в съзнанието им и продължават да търсят тях, и така се продават все едни и същи заглавия. Единствено читателите могат да променят това.
В България се издават приблизително около 8000 книги на година. Как избирате вашите?
И до днес книгите на “Лемур” се избират по начина, по който исках да бъде от самото начало. Ние сме група активни читатели, четем на различни езици и ако нещо ни грабне силно интереса, го обсъждаме и решаваме дали е подходящо за нашия каталог. Затова всяко едно наше заглавие е специално.
На какво залагате – на некомерсиална художествена литература? Следвате вкуса на вече верните си читатели? Или избирате текстове по интуиция?
Нашето издателство е с фокус върху стойностната художествена литература от не англоговорещи и български автори. Търсим теми, които да обогатят мирогледа на читателя, да предизвикват емпатия и да събуждат в хората желанието да бъдат своята най-добра версия. За нас издаването на книги не е самоцел, а мисия.
Имате ли и отхвърлени ръкописи?
Като бутиково издателство, което публикува по 10-12 книги на година, една четвърт от които са български, няма как да издадем всичко, което ни харесва. От създаването си сме получили стотици ръкописи и въпреки желанието ни, нямаме възможност дори да прочетем всички.
“Лемур” има и специално отношение към преводачите, които работят за вас. Защо начинът, по който е преведена една книга, е толкова важен?
Преводът е не по-малко важен от качеството на авторовия текст, защото би могъл да го съсипе. За нас работата на преводача е от първостепенно значение и сме много щастливи, че успяхме да изградим стабилни отношения с прекрасни специалисти, на които се доверяваме за нашите романи. Затова и името на преводача, стои на корицата.