От началото на годината МОН предприе поредица от спорни законодателни поправки, които формално касаят българското образование, но в действителност представляват промени на парче, а не реална, системна реформа. В предлаганите промени има редица притеснителни моменти – въвеждането на задължителен предмет “Добродетели и религии”, ранното профилиране чрез прием в математически и природо-математически гимназии още след четвърти клас, оценките за поведение, забраната за използване на телефони в училище и други. Това се казва в позиция от асоциацията “Родители” в навечерието на 15 септември.
Организацията настоява за истинска, комплексна реформа на българското образование и предлага как да бъде постигната модерна, приобщаваща и ефективна образователна система. Ето някои основни акценти от предложенията им:
Учебен процес
Учебният процес трябва да бъде радикално преобразен, за да отговори на днешните потребности на учениците и изискванията на съвремието. А това означава – ревизиране на учебното съдържание и на използваните методи. Във фокуса на учебния процес трябва да бъдат поставени развитието на функционална грамотност, критично мислене, практически умения и социално-емоционални компетенции. Образованието трябва да формира у децата здравна култура, дигитално-медийна грамотност, гражданско съзнание.
Необходимо е също системно въвеждане на механизми за подкрепа на учениците и учителите, както и за устойчиво разпространение на добри педагогически практики.
Социално-емоционално учене и психично здраве
От асоциацията “Родители” заявяват, че вярват, че качественото образование е невъзможно без грижа за социално-емоционалното развитие на децата. То трябва да бъде интегрална част от учебния процес, а не спорадични периферни инициативи.
Това означава: развитие на умения за сътрудничество, емпатия, саморегулация и разрешаване на конфликти; системна подкрепа чрез училищни психолози, ресурсни учители и социални работници; програми за превенция на стреса, тревожността и насилието в училище.
Развитие на дигитално-медийна грамотност
Училището трябва да е безопасна и здравословна среда, но само забраните на телефоните не гарантира това за децата. В позицията на асоциация “Родители” се отбелязва, че в свят, доминиран от технологиите и информацията, дигитално-медийната грамотност е основно умение за 21-ви век.
Училището трябва да дава на учениците знания как да използват безопасно и отговорно дигиталните платформи, как да разпознават фалшивите новини и манипулативното съдържание, как да създават и споделят съдържание по етичен и критичен начин.
Грижа за учителите
Образованието е толкова силно, колкото са силни учителите му. За да имаме добра образователна система, се нуждаем от ново поколение учители – добре подготвени, ентусиазирани и ценени. Това изисква целеви програми за привличане на млади специалисти, ясни механизми за професионално развитие, стажове и наставничество, кампании за утвърждаване на учителската професия – като престижна и социално значима.
Настоящите учители също се нуждаят от подкрепа и продължаваща квалификация, от по-малко административни тежести и от повече време за работа с децата.
Родителите са важна част от училището
Учениците имат най-голям шанс за успех, когато училище и семейство работят заедно. Родителите не са странични наблюдатели, а активни партньори. Затова е важно да бъдат създадени механизми за редовен и прозрачен диалог между учители и родители, и за насърчаване на родителското участие в училищните политики и общностни инициативи.
В позицията от асоциацията “Родители” призовават за истински обществен и експертен дебат за съвременното образование и за изграждането на дългосрочна стратегия за истинска реформа, в основата на която да стоят задълбочени анализи и научнообосновани методики.