Съветът за електронни медии организира на 22 юли от 11:00 часа дискусия, посветена на редакционната независимост. Събитието ще бъде излъчвано онлайн и ще може да се проследи на сайта на медийния регулатор.
Разговорът се провежда в момент, когато медиите в България и останалите държави от Европейския съюз вече работят при нова обща рамка. Европейският акт за свобода на медиите влезе в сила на 7 май 2024 г., а повечето от разпоредбите му започнаха да се прилагат от 8 август 2025 г.
Новите правила са насочени към ограничаване на политическия, икономическия и корпоративния натиск върху редакциите. Те обхващат както обществените, така и частните медии и изискват държавите да гарантират, че журналистическите и редакционните решения се вземат без неправомерна намеса. Една от основните цели е да бъдат защитени журналистите, техните източници и поверителните им комуникации. Европейската рамка въвежда и ограничения срещу използването на шпионски софтуер за следене на журналисти, освен в строго определени от закона случаи. Специално внимание е отделено на обществените медии. Назначаването и освобождаването на техните ръководители трябва да се извършва по прозрачни и обективни правила, а финансирането им да бъде достатъчно, устойчиво и предвидимо. Целта е програмното и редакционното съдържание да не зависи от текущата политическа конюнктура.
Актът въвежда и по-голяма прозрачност за собствеността на медиите. Аудиторията трябва да може да разбере кой стои зад дадена телевизия, радио, печатно или онлайн издание и какви интереси биха могли да влияят върху работата му. По-ясни правила се въвеждат и за разпределянето на държавната реклама. Публичните институции трябва да обявяват на кои медии предоставят средства и по какви критерии, така че държавното финансиране да не се използва за възнаграждаване на удобни издания или за натиск върху критични редакции.
Важна роля има Европейският съвет за медийни услуги, който обединява националните регулатори от държавите членки. България участва чрез СЕМ, който вече не работи само в рамките на националното радио- и телевизионно законодателство, а е част от общ европейски механизъм за защита на медийния плурализъм.
За регулатора това означава повече от наблюдение на телевизионни и радиопрограми. СЕМ трябва да участва в европейската координация и в прилагането на правилата за прозрачност на собствеността, държавната реклама, независимостта на обществените медии и защитата на редакционните решения. Регулаторът вече е организирал форуми, посветени на Европейския акт, на които журналисти, експерти и представители на медийната индустрия са обсъждали защитата на редакционната независимост, медийната собственост, концентрацията на пазара и финансирането на обществените оператори.
Новите правила не дават право на СЕМ или на друга държавна институция да определя кои гости да участват в предаванията или какви теми да бъдат обсъждани. Подобна намеса сама би противоречала на принципа на редакционната свобода. Ролята на институциите е да гарантират среда, в която журналистите могат да вземат професионалните си решения без натиск, а споровете между редакции, ръководства и собственици да се решават по ясни и предварително известни правила.
За аудиторията промените би трябвало да донесат повече яснота кой притежава медиите, как се финансират и как се защитават журналистите от външна намеса. Реалният ефект обаче ще зависи от прилагането на европейските изисквания в българското законодателство и в ежедневната работа на медийните организации.
Залогът е доверието. Когато собствеността и финансирането остават непрозрачни, а редакционните решения пораждат съмнения за намеса, зрителите и слушателите трудно могат да преценят дали получават независима информация.