Промените в Кодекса на труда, които влизат в сила от 1 януари 2027 г., ще променят начина, по който се изчислява трудовият стаж при работа на непълно работно време. Основната цел е да бъдат ограничени практиките с фиктивни четиричасови договори, при които служителите формално са назначени на половин работен ден, но реално работят осем или повече часа. Въпросът обаче не е само как да бъдат пресечени подобни нарушения, а и как България да използва по-пълноценно потенциала на непълната заетост като реална възможност за участие на повече хора на пазара на труда. Темата коментира Евдокия Шамандурова от Института за пазарна икономика (ИПИ).
В момента страната ни е с най-нисък дял на работещите на непълно работно време в Европейския съюз. За разлика от много развити икономики, където четири- или шестчасовият работен ден често е инструмент за включване на различни групи хора в заетостта, в България той остава по-скоро изключение.
Това се случва на фона на значително променен пазар на труда. Безработицата е сред най-ниските в ЕС, заетостта е на рекордни нива, а работодателите продължават да изпитват затруднения при намирането на служители. Демографските процеси допълнително ограничават броя на хората, които могат да се включат в работната сила.
В такава ситуация бъдещото развитие на заетостта все по-малко ще зависи от намаляването на безработицата и все повече от намирането на начини хората, които в момента остават извън пазара на труда, да бъдат активирани.
Непълната заетост като възможност, а не като изключение
В редица европейски държави като Нидерландия, Австрия и Дания непълната заетост има важна социална и икономическа роля. Тя позволява на студенти да натрупат първи професионален опит, на родители да се върнат по-лесно към работа след отглеждане на дете, на хора с ангажименти към близки да останат икономически активни, както и на по-възрастни служители постепенно да преминат към пенсиониране.
За работодателите по-гъвкавите форми на заетост също могат да бъдат решение в условията на недостиг на кадри. Позиция, която може да бъде заета от човек с възможност за работа четири или шест часа дневно, често е по-добра алтернатива от незаето работно място.
В България обаче непълната заетост рядко е доброволен избор. От малкото хора, които работят на непълно работно време, значителна част го правят, защото не са успели да намерят работа на пълен ден.
Възможност за младите и за хората с ограничена възможност за пълна заетост
Една от областите, в които непълната заетост може да има по-голяма роля, е преходът от образование към работа. Възможностите ученици и студенти да натрупат реален професионален опит още по време на обучението си остават ограничени.
Гъвкавите форми на работа могат да дадат шанс на младите хора постепенно да навлязат в работната среда, да придобият практически умения и да направят по-плавен преход към постоянна заетост.
Подобна възможност е важна и за родители, хора, които се грижат за член на семейството, както и за други групи, които трудно могат да се включат в стандартен осемчасов работен режим.
Доходите остават ключов фактор
Разпространението на непълната заетост зависи не само от законодателството, но и от икономическата реалност. Въпреки ръста през последните години, възнагражденията в България остават сред най-ниските в ЕС.
За много домакинства доходът от пълна заетост е необходим за покриване на основните разходи, а работа на половин ден не е финансово реалистичен избор. Това е една от причините доброволната непълна заетост да остава слабо разпространена.
Затова промените в Кодекса на труда не трябва да се разглеждат единствено като ограничителна мярка. Борбата с фиктивните договори е необходима, но паралелно с това е важно да се създават условия за повече реални и защитени възможности за работа.
Непълната заетост не може да замени нуждата от по-висока производителност, по-добро образование и по-високи доходи. Но в условията на застаряващо население и недостиг на работна сила тя може да бъде допълнителен инструмент за по-пълноценно използване на човешкия потенциал.
Когато хората в трудоспособна възраст стават все по-малко, всяка форма на заетост, която позволява повече граждани да участват на пазара на труда, придобива все по-голямо значение.