Създаването на Сдружението на държавните висши училища у нас и последвалите процеси около представителството на университетите пораждат въпроси за ролята на новите академични организации. Според анализ на Светослава Ингилизова, публикуван във www.fakti.bg, развитието на тези процеси поставя под съмнение установения модел на представителство на висшите училища.
В края на 2025 г. беше учредено Сдружението на държавните висши училища. На събранието присъстваха заместник-министърът на образованието и науката проф. Николай Витанов и председателят на КНСБ – ВОН Лиляна Вълчева. Уставът и заявените цели на организацията до голяма степен се припокриват с тези на Съвета на ректорите – органът, определен в чл. 23 от Закона за висшето образование като представител на университетите в отношенията им с държавата.
„В публичния дневен ред често се появяват странни образувания – еднодневки, мотивите за чието създаване се представят пред обществото по невинно позитивен начин. Същевременно истинските цели на възникването им са или забулени в тайни, или са известни почти само на хората, които са ги предизвикали“, смята Светослава Ингилизова. По думите й именно такава е логиката, която може да се проследи и около появата на новото университетско сдружение. Според автора още при учредяването му са възникнали съмнения дали държавата не стои зад създаването на организацията.
По-малко от година след това председателят на Управителния съвет на сдружението проф. Георги Вълчев беше назначен за министър на образованието и науката, а проф. Сеня Терзиева – Желязкова стана заместник-министър. Ингилизова обръща внимание и на въпроса за съвместимостта между заеманите държавни длъжности и участието в управлението на сдружението. „Макар и вече министър, проф. Вълчев противно на изискванията на Конституцията и закона не е загубил качеството си на член на Управителния съвет на „неговото“ сдружение. Същото важи и за проф. Сеня Терзиева – неговия заместник в МОН“, посочва тя.
Според автора последвалите действия на ректора на НАТФИЗ проф. Мирослав Дачев са поставили началото на спор относно статута на Съвета на ректорите. „Твърденията, че съществуващото официално сдружение Съвет на ректорите всъщност не е това, което е фиксирано в Закона за висшето образование, са абсурдна теза“, заявява Ингилизова.
Тя обръща внимание и на информацията за създаването на нова структура, която също да носи името Съвет на ректорите, като според нея това би довело до институционално объркване.
По оценка на автора дейността на Сдружението на държавните висши училища до момента не показва самостоятелна публична активност извън позиции, свързани със Съвета на ректорите.
„При наличието на втори, вече официално именуван като Съвет на ректорите продукт, ролята на Сдружението на държавните висши училища изглежда изпълнена и изчерпана“, смята Светослава Ингилизова.
В заключение тя определя организацията като „сдружение за еднократна употреба – първото в сферата на висшето образование и науката, но поредното на калния терен на българския обществен живот и политика“.