Озоновият слой започва бързо да изтънява през 20-ти век, когато хората вкарвят в употреба озоноразрушаващите фреони. През 1987 г. използването им е забранено и учените с нетърпение започват да очакват възстановяването на жизнено важния атмосферен слой. Прогнозите са, че дупката над Антарктида ще се затвори окончателно през 2050 г.
Според Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози, тазгодишната озонова дупка е деветата най-голяма, откакто се води статистика. Тя достигна 22,79 милиона кв. километра и съответстваше на размерите на Антарктида и Европа. Очаква се да се затвори тази седмица.
Озоновата дупка се появява над Южния полюс всяка година. Размерът ѝ зависи от метеорологичните условия, като се увеличава при големи студове. Известно е, че озоновият слой предпазва планетата ни от ултравиолетовите лъчи. Липсата му означава, че по-голямата част от високоенергийната радиация достига до Земята и може да навреди на живите организми.
Най-голямата се е образувала през 1998 г. – 24,35 милиона кв. км.