Изненадващото предложение на МОН от тази седмица за премахване на таксите за обучение по държавната поръчка на студенти и докторанти в държавните висши училища променя финансовия модел на системата в посока финансиране с трансфери от държавния бюджет без прякото участие на студентите. “Данъкоплатецът вече ще плаща изцяло услугата висше образование, без това да е съпроводено с допълнителни гаранции за ефективност, адекватност на развитието и потребностите на икономиката и по-високи образователни постижения и придобити умения”, коментира Петя Георгиева от Института за пазарна икономика. По думите й потребителят – студентът, ще има по-слаб стимул да следи и търси по-добро качество, да прави разумен и добре обмислен избор за професия и да завършва започнатото образование.
Собствените приходи на държавните висши училища от продажба на услуги – в голямата си част това са таксите за обучение на студенти и докторанти – съставляват между 30 и 40% от общите им разходи, като делът през последните години намалява. “Смисълът на таксите е да са независим от държавата източник на приход за университетите и косвено да влияят върху потреблението на услугата – като намаляват, поне до известна степен, участието в системата на по-ниско мотивирани студенти и такива, които искат най-вече да се възползват от статута на студент и от допълнителните предимства, които той носи. Плащането от джоба също така увеличава вероятността (поне на теория) студентите да се вълнуват повече от услугата, която получават”, смята Георгиева.
Бележка: В нетните приходи от продажби на услуги, стоки и продукция се отчитат приходите от такси за обучение по държавната поръчка и платеното обучение на български и чуждестранни студенти и някои допълнителни приходи на държавните висши училища извън студентските такси.
Размерът на самите такси за обучение обаче не е значителен. По данни от доклада на министъра на образованието средният размер на годишната такса за 2023-2024 година е 1050 лева. Месечната минимална работна заплата в страната в момента е 933 лева. “Много по-голям ефект върху избора на висше образование са разходите за издръжка по време на следването, които са относително високи за студенти от семейства с ниски доходи, но този проблем не се адресира в мотивите на предложения проект на ЗИД на ЗВУ. Ниските такси до момента не са довели до задържане на студенти в България или до допълнително привличане на студенти от ЕС, така че не се очаква премахването им да има значителен ефект в тази посока, освен в някои редки случаи”, прогнозира Петя Георгиева.
Може ли да има друг подход към финансирането на висшето образование у нас? Да, ето какъв е той според експерта на ИПИ:
- Увеличаване на участието на студентите във финансирането на услугата и постепенно оттегляне на държавата от модела – увеличението на таксите за сметка на трансферите е ключово и ще доведе до овластяване на студентите и повишаване на търсенето на качествено висше образование. То ще повиши отговорността на студентите при избора и по-ясна мотивация в решението дали да учи и къде. Същевременно това ще доведе до увеличаване на конкуренцията между ВУЗ-овете за студенти и ще оказва натиск върху таксите надолу.
- Ролята на държавата да се концентрира върху изграждане на система за ранно откриване, оценка и заплащане на обучението на студенти с финансови затруднения – например под формата на стипендиантска програма. Програмата може да бъде насочена към ученици с отличен успех и към такива с добър успех и ниски доходи, така че да се осигури тяхното обучение във висши училища, както и да се използва за насърчаване на обучението по много ограничен кръг специалности, които са необходими за пазара на труда, но за които липсват желаещи студенти.
- Подобряване на системата за акредитация и оценяване на качеството на университетите и професионалните направления, извършвана в момента от Националната агенция по оценяване и акредитация (НАОА), в посока на: включване на външни експерти при оценяването на ВУЗ, включително представители на бизнеса; вземане предвид на мнението на студентите; по-силен акцент върху данните, предоставяни от Рейтинговата система на висшите училища; въвеждане на ясни правила, при които държавата да се оттегля от финансирането на определени университети – например при съдебно решение за извършени системни нарушения и/или престъпления и др.
Повече информация за предложението на ИПИ може да намерите в становището на Института по проекта на закона за изменение и допълнение на закона за висшето образование – тук.