Числата говорят. 200 000 нарушения в ТОЛ управлението за година са факт. Равняват се на около 70 млн. лв. Това е притеснителна цифра и тя стои необработена.
Приходът от 989 млн. лв. от тол системата е за две години и половина и не надвишава този от хартиената винетка.
Това заяви пред bTV заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Захари Христов след вчерашния брифинг, на който бяха представени данните.
“Гледаме числата и мениджмънта на тол системата. Защо беше нужен най-скъпият вариант. Никоя от нашите съседки не използва тази тол система, а много по-евтини варианти”, коментира Христов и даде пример с Турция, където се използва електронен стикер.
За 10 дни, със съкратен екип, се натъкнахме на немалко неща, които са смущаващи, каза още той.
Държавата плаща 2 млн. лв. месечно на „Капш“ за софтуерна поддръжка, обясни регионалният заместник-министър и допълни, че договорът за поддръжка е публичен, а приложенията към него – конфиденциални, което буди безпокойство.
Според едно от приложенията ангажиментът за покупка на резервни части е на Агенция „Пътна инфраструктура“. АПИ не може да изчисли какъв е разходът на година за тол системата. Проблемът е колко ще струват и откъде ще дойдат.
911 души е щатната бройка в Националното тол управление. Разходът за заплати за тях е около 25 млн. лв. Има 40 IT-специалисти със заплата около 5000 лв. Даваме още толкова на „Капш“ за софтуерна поддръжка. Имаме дублаж на услуги, подчерта Захари Христов.
В момента пак по-голямата част приходите са от винетки за леки автомобили, коментира той. Тук стигаме до парадокси. В планинските райони, където има дърводобив, има усилено движение на тежкотоварни моторни превозни средства. Те не плащат нищо, защото второкласните и третокласните пътища не попадат в обхвата на тол системата, обясни заместник-министърът.
Проф. Олег Асенов, който е външен консултант по изграждането и оглавява тол управлението оспори числата, изнесени от заместник-министър Захари Христов.