НСИ публикува данните от преброяването на населението за всекидневната трудова миграция, тоест за местонамирането на работното място на заетите лица към 7 септември 2021 г. Тази моментна снимка на всекидневната трудова миграция, която получаваме веднъж на десет години, дава много важна информация за икономическите процеси в страната.
Около 70% от заетите в страната работят в същото населено място, в което живеят. Близо 500 хил. души обаче работят в друго населено място, тоест пътуват всекидневно до офисите си. Това са над 1/5 от всички заети в страната, като тяхното движение дава ясна представа за икономическите центрове в страната, които привличат работници. За отбелязване е, че 121 хил. души или малко над 5% от заетите работят от вкъщи, което също се отчита от изчерпателните данни от преброяването.
Индустрията
Всекидневната трудова миграция е особено видима в индустрията. Над половината от заетите в добивната индустрия пътуват до друго населено място.
“Това е напълно обяснимо, имайки предвид, че рудниците в страната са разположени на територията на малки общини – например в района на Средногорието и в Крумовград при добива на цветни и благородни метали или в района на Раднево в добива на лигнитни въглища. Напълно нормално е тези рудници да привличат множество работници от съседни населени места”, обясняват тенденциите от Института за пазарна икономика.
Интересното в случая е, че голяма част от тази всекидневна трудова миграция е от сравнително близък район – при добивните компании в Средногорието например около 85-90% от персонала идва от общините, които се намират в непосредствена близост до рудника.
Промишленост и строителство
В преработващата промишленост и в строителството над 1/3 от работниците пътуват за работа извън своето населено място. Това също се обуславя от спецификата на двата сектора, като големи промишлени предприятия са често разположени в периферията на големия град, а строителството по принцип предполага трудова миграция – в посока мащабни инфраструктурни обекти в страната или към големия град.
Основни икономически центрове
Трите основни икономически центъра – София, Пловдив и Варна, са пример за развита индустрия в периферните общини, които всекидневно привличат персонал, в т.ч. от самия град. По отношение на промишлеността най-ясно се вижда формирането на големи икономически центрове в страната, които се развиват отвъд административните граници и определят облика на икономическата карта на страната.
В сферата на услугите всекидневната трудова миграция е много по-ниска – в сектори като образование, здравеопазване, култура и спорт, административни и професионални дейности под 20% от работниците пътуват за работа извън своето населено място. Интересно е, че в сектора на информационните и комуникационните технологии под 10% от заетите пътуват за работа извън своето населено място.
Дигиталният сектор
Дигиталният сектор е силно концентриран в столицата София и в някои вторични центрове – Пловдив и Варна, което предполага по-скоро преместване за постоянно, а не всекидневно пътуване до офис. В същото време, дигиталният сектор се отличава и с най-висок дял на работещите от вкъщи – над 1/3 от работниците в сектора на информационните и комуникационните технологии работят от вкъщи. В други сфери на услугите – като професионалните и административните дейности, този процент е в рамките на 10-20%, докато в всички индустриални сфери е практически пренебрежимо нисък.
По региони
Регионалната разбивка на всекидневната трудова миграция също е интересна. Най-висок дял на работещите в друго населено място се отчита в София (област) и Перник. Това са двете области най-тясно обвързани със столицата София, която безспорно привлича работници от съседните населени места. В същото време двете области са и индустриални, в т.ч. в София (област) влизат и част от големите предприятия в Средногорието, което предполага и по-високия процент на всекидневната трудова миграция.
Най-нисък е делът на работещите в друго населено място очаквано се наблюдава в столицата София – под 5% от работещите. В областите Пловдив и Бургас почти цялата всекидневна трудова миграция е на територията на областта, което се обяснява с мащаба и спецификите на двете области. По-голямата миграция извън рамките на областта се наблюдава или в областите, непосредствено разположени до столицата София, или в по-бедните области, които не могат да предложат много алтернативи за работа.
В по-широк план обаче трудовата миграция между областите не е в толкова големи мащаби. Изключенията са Перник и София (област), които имат отрицателно салдо в резултат на всекидневната трудова миграция от около 15 хил. души, както и столицата София, която отчита положително салдо от близо 58 хил. души в резултат на всекидневна трудова миграция.
Извън тези три области, салдото на повечето други области е от порядъка на 3-5 хил. души – отрицателно в Пазарджик, Кюстендил, Враца и Сливен и положително в Пловдив, Бургас и Варна. По-голяма част от всекидневната трудова миграция е в рамките на самите области.