Днес (24 ноември) Православната църква почита Света великомъченица Екатерина.
Според житието й, тя била изключително красива девойка, живееща в град Александрия. Освен красива, Екатерина била и много умна дама, която изучила философията, литературата и особено медицината. Мнозина знатни и богати момци искали ръката й, но тя била решила да се омъжи само за равен на нея по хубост, ум и знание.
Майката на Екатерина била християнка, но криела вярата си – по онова време християните били гонени. В покрайнините на Александрия живеел скитник отшелник. Майка й я завела при него, за да й даде добри съвети, именно той я обърнал към познанието за Бог.
Една нощ в съня й се явила Богородица и това било моментът, в който Екатерина отдала душата си на християнската вяра, а после станала “небесна – чиста и свята, годеница на Христос”. Ревностно не пропускала да порицае езичниците.
Веднъж на един езически празник, пред всички тя рекла на царя: “Не те ли е срам, царю, да се молиш на гнусни идоли!…” За много по-малко по онова време падали глави, но смилен от красотата на Екатерина, царят й предложил половината си богатство, ако тя се откаже от християнството. Извикал 50 мъдреци, за да я разубедят от вярата й, но тя с мъдростта си съумяла да ги накара да отхвърлят езическата вяра и да приемат нейната. Успяла даже да убеди и съпругата на царя в Христовата вяра – за което жестокият цар отсякъл главата на съпругата си.
Безсилен пред упоритостта на Екатерина, която успяла за краткото време да просвети много хора, царят заповядал да бъде убита.
Около 305 година паднала главата на едва 18-годишната Екатерина. Преданието разказва, че ангели взели тялото й и го отнесли на Синайската планина, където два века по-късно монаси намерили мощите й и ги отнесли в манастир.
В традиционната българска народна култура денят на Св. Екатерина е познат и като Катерининден. Той се почита най-вече в Южна България.
В Пловдивския край се вярва, че тя предпазва децата от болести, най-вече от шарка. В този регион майките, които имат малки деца, рано сутрин омесват погача и малко кравайче, което намазват с мед. Погачата се раздава за здраве из махалата, а кравайчето се окача на вратата или се хвърля на покрива „за Баба Шарка“. Парченце от питата давали и на кучетата, за да не боледуват от бяс.
В Родопската област (Средни Родопи) светицата се почита против тежки болести и висока температура. Жените не работят и не пипат остри предмети, защото се вярва, че ако се порежат, раната няма да зарасне.
В Странджанския край, Източна Тракия и сред преселниците от Беломорието на деня на Св. Катерина се празнува против мишки (т. нар. Миши празници). Там жените също не работят, не пипат остри и режещи предмети, замазват огнището с кал и раздават със затворени очи варени зърна (боб, царевица и др.), за да „замажат и затворят очите“ на мишките.
В Троянско на Катерининден жените раздават по между си специални обредни питки, намазани отгоре с мед, с пожеланието: “Хапнете си за сладки и медени!” Всяка стопанка намазва с мед и ключалката на вратата, за да не се “подлютява Баба Шарка, която живее на тавана”
Днес имен ден празнуват всички, носещи името на светицата – Екатерина, Катерина, Катя, Катрин, Катина, Тина.