Днес (13 ноември) почитаме паметта на св. Йоан Златоуст – един от тримата „светители“ – „вселенски учители“, наравно с Василий Велики Кесарийски и Григорий Богослов. Забележителен проповедник и богослов, той е оставил най-голямото по обем богословско творчество в Източната църква.
Най-известна е „Св. Божествена Литургия на св. Иоан Златоуст“, която се извършва през цялата година.
Йоан Златоуст е роден в Антиохия Сирийска в гръко-сирийско знатно семейство. Баща му Секунд бил военачалник, а майката му Антуса изповядвала християнската вяра. Йоан учи при софиста Либаний и философа Андрагафий в родния си град, а по-късно в Атина красноречие и философия.
Покръстен е в 369 г. и става аскет. През 381 г. е в сан дякон, в 386 г. в сан презвитер. Наричат го “Златоуст” заради неговото красноречие. По това време пише поредицата проповеди “Срещу евреите”, която поставя началото на антиюдаистичната традиция в християнската църква. През 398 г. е хиротонисан за архиепископ на Константинопол.
Неговата смела и безпристрастна проповед му спечелва много врагове – както сред управляващата аристокрация, така и някои църковни кръгове. На Халкедонския събор в 403 г., свикан от неговия враг, александрийския патриарх Теофил, е лишен от сан, но паството му го връща на патриаршеския престол. Като патриарх на Константинопол, три пъти е бил изпращан на заточение.
Св. Йоан Златоуст почива в заточение на 14 септември през 407 г. в град Комана Понтика.
Канонизиран е за светец през 438 година.
Литературното наследство на Йоан Златоуст – трактати, писма (около 240) и проповеди, е внушително. Съхранили са се повече от 1900 ръкописи с негови съчинения. Едно от най-значителните му творения са тълкуванията му върху посланията на св. ап. Павел (34 беседи).
Светецът покровителства и епилептиците, лекторите, ораторите, проповедниците.