Резултатите от анализа на учебните програми предстои да бъдат оповестени, а проектите за промени в тях да бъдат обнародвани за обществено обсъждане. Това обяви министърът на образованието и науката проф. Сашо Пенов при откриването на кръгла маса на тема „Образованието – ключ към историческата памет, родолюбието и просветеното общество”. Във форума участваха президентът Румен Радев, вицепрезидентът Илияна Йотова, университетски преподаватели, учители, представители на синдикалните и работодателските организации.
Министър Пенов отчете, че като цяло сериозни възражения срещу учебните програми няма. Прегледът показа, че се смесват учебна програма, която задава очакваните резултати, и учебник (авторска реализация и избор на конкретни факти, задачи, казуси за усвояване на учебното съдържание). “Най- честите искания по всички предмети са за увеличаване на броя на часовете и/или атаки защо не се учи всичко или не се учи подробно, без да се отчита, че увеличаването на часовете по един предмет означава намаляване по друг и че средното училище няма за цел да представи цялото знание, както в университет, а само да научи младите хора преди всичко да са горди българи, мислещи, функционално грамотни и конкурентоспособни личности”, каза министърът.
Изследванията показват, че у нас делът на часовете за изучаване на роден език и литература и на обществени науки сумарно е по-висок от други страни в ЕС. Проф. Пенов изрази притеснение от факта, че с навлизането на изкуствения интелект ще се търси баланс между информацията, предоставяна от различни платформи, и съдържанието на учебниците. Той посочи, че едновременно с въвеждането на STEM обучение, трябва да се осигурят средства и за качествено обучение и по предмети, свързани с хуманитарните науки, защото именно те създават спойката в обществото въз основа на която хората живеят заедно и споделят общата си съдба.
“Лично аз направих опит зададох въпроси в чатбота с изкуствен интелект CHAT GPТ, свързани с историята на България и произведения на български автори, а това може да направи и всеки ученик, който борави с интернет”, каза проф. Пенов. И допълни: “Възниква въпросът това ли е източникът на познание или учебникът?”
Проф. Пенов подчерта, че МОН използва и други механизми за постигане на основните цели на предучилищното и училищното образование. Той съобщи, че през тази година се обсъжда предлагането на нови национални програми, насочени към „съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност и българското национално самосъзнание“. Такива са Национална програма „Неразказаните истории на българите“ и Национална програма „Български образователни маршрути“ (ученици ще посещават музеи, изложби, галерии), продължава и програмата „Роден език и култура зад граница“, както и за изучаване и съхраняване на традициите и историите на българската армия (съвместна между МОН и МО).