Ледени температури, мраз, студ и сняг над коленете са само част от изпитанията, които преодоляват полярните изследователи на Антарктида. За щастие – те са открили един простичък начин да се зарадват и доставят удоволствие. Чрез вкусната храна. Която не само им дава сили, но им напомня за родните страни, където техните семейства ги чакат.
Повече от 60 рецепти на 29 полярни готвачи събира новото уникално издание „Антарктическа кухня“, а един от неговите автори е проф. Христо Пимпирев.
“Всяка база носи собствен кулинарен привкус в менюто, което предлага. Храната е едно от малкото удоволствия на полярниците в тази враждебна среда. Те искат да се докоснат до културата и страната си. Преобладават традиционните местни храни”, разказа пред Kmeta.bg българският учен.
По думите му има готвачи, които в цивилния живот са шеф-готвачи на ресторанти със звезди Мишлен. Но отиват в Антарктида заради емоцията, както и да доставят радост на изследователи, които работят там.
Без каква храна не могат българските полярници?
“В българската база не можем без хляб. Всеки ден се меси и пече във фурната, а българското кисело мляко е най-хубавото на целия континент. Носим си “лактобацилус булгарикус” от България. Даже съседите ни испанци, на които даваме закваската не могат да го направят като нас. Става по-хубаво, защото го прави българска ръка”, казва гордо той.
До преди 3 години родните учени не са имали професионален готвач и в продължение на около 10 експедиции с прехраната се е занимавал наш геолог. А всеки един участник трябва да се научи и тренира да готви преди да тръгне на експедиция.
“Най много обичам да приготвям пилешко с картофи и пиле с ориз“, споделя проф. Пимпирев.
Относно напитките полярният учен обясни, че си носят домашна ракия, бутилки шампанско за 1 януари и вино. А за Нова година задължително се приготвя кавърма.
Коя е най-атрактивната рецепта в полярното меню?
“Най-бях впечатлен от рецептите на първите изследователи, когато експедициите са продължавали 2 години и половина без да се връщат и без друг кораб да докарва храна. Тогава са яли месото на тюлени и пингвини. Например – паниран тюленски мозък с пингвински яйца или руладини с пингвински гърди”, разказва той.
Има ли специфики в менюто? Какво задължително трябва да присъства с оглед на суровите климатични условия?
Преди всяка експедиция се прави строг подбор, изчисляват се калориите, колко хора ще има и т.н., посочи изследователят.
“Често се случва да се свръши сладкото – като конфитюри и мед”, допълва той.
“Случи се е да свръшим бензина за шейните и поискахме от испанците, а ние им дадохме пчелен мед”, спомя си още българският учен проф. Христо Пимпирев.