Преди 222 години – през 1799 г., на датата 6 юни в Москва е роден Александър Сергеевич Пушкин – руски поет, драматург, литературен критик, историк, публицист и белетрист, основоположник на руския реализъм в литературата и една от най-влиятелните литературни фигури от началото на 19 век.
По майчина линия той е бил правнук на Абрам Ханибал, който е кръщелник и приближен на император Петър I, а така също и принц на Еритрея.
Той засяга основните социални проблеми на своето време. Още приживе той си създава репутацията на най-значимия руски национален поет, а по-късните изследователи го определят като основоположник на съвременния руски литературен език.
Творбите на Пушкин са писани под влиянието на сатирата на Волтер, поезията на Байрон и трагедиите на Шекспир. Много от неговите произведения са считани от критиците за шедьоври. Самият Пушкин предпочита романа „Евгений Онегин“, който пише в продължение на няколко години. Той е един от малкото поети или писатели, които болшевиките не забраняват, когато идват на власт, може би отчасти дължащо се на факта, че Пушкин самият е бунтар и е в конфликт с правителството поради политическите си убеждения. Дори кръщават Царское село на него.
През 1837 г., затънал в дългове, докато според слуховете жена му е замесена в скандална любовна връзка, Александър Пушкин призовава на дуел смятания за неин любовник Жорж Дантес. По време на дуела и двамата са ранени, но Пушкин смъртоносно. Той умира два дни по-късно. Пушкин е улучен смъртоносно по случайност. Поетът се цели дълго време в своя опонент и накрая Дантес изгубва търпение и стреля. Вместо да уцели Пушкин в крака, както е било планирано, той го уцелва в корема, което за жалост се оказва фатална грешка.
Умира на 10 февруари, когато е бил само на 37 години.
Правителството се страхува от политически демонстрации по време на погребението на Пушкин, поради което ограничава достъпа до него. Тялото му е пренесено тайно в имението на майка му.
Ето и някои от емблематичните цитати на руския гений:
“Да научиш човека да бъде щастлив – това е невъзможно, но да го възпиташ така, че да бъде щастлив – това е възможно.
“Уважение към миналото – това е чертата, която отличава образоваността от диващината.”
“Неуважението към предците е първият признак на безнравствеността.”
“Хората никога не са доволни от настоящето, имат малко надежди за бъдещето, затова украсяват невъзвратимото минало с всички цветове на въображението си.”
“Илюзията, която ни крепи е по-скъпа за нас, отколкото десет хиляди истини.”
“Истинското въображение изисква гениално знание.”
“Всички жени са прелестни, а красота им дава любовта на мъжете.”
“Любовта – това е възхителна измама, на която всеки се съгласява доброволно.”