Места е река, но не е като Дунав. Не е плавателна. Но и в нея плават разни неща. Много неща. Чието място въобще не е там. И я превръщат в много тъжна река в участъка, който преминава през общините Разлог, Белица и Якоруда. През последния месец се изписа много за това. За купищата и тоновете пластмаса, хартия и всевъзможни боклуци, включително обувки, дрехи и дори лична карта, които се носят или във водите й, или са „накацали” по неорязаните храсти и крайречните дървета. Гледката е грозна – това каза преди време кметът на община Белица, Радослав Ревански. И преди седмица събра близо 300 души, които направиха уборка край реката. За броени часове изринаха над 15 тона отпадъци, приготвените чували даже не стигнаха, та се наложи да се доставят още. Похвална инициатива, но защо е нужно да се стига дотук? Това е големият въпрос. Намерим ли отговора, то няма да ни се налага да се срамуваме и червим пред чужденците, че реките ни на много места са превърнати в бунища, в сметища. Защото за 30 години демокрация май забравихме да спазваме някои изконни правила за всяко едно културно и цивилизовано общество. Едно от тях е да пазим чисто край нас, за да е чисто и в душите ни, да ни е приветливо. Но това се оказва мисия невъзможна в много населени места. Не слагаме всички под един знаменател, но все още има много хора, които с лека ръка мърсят, изхвърлят където и каквото си поискат. И съм сигурен, че сред онези 300 души, които чистиха река Места преди седем дни, е имало и такива, които са допринесли за нейното замърсяване. Някои са го направили съвсем несъзнателно, хвърляйки някоя книжка пред дома си, но с помощта на вятъра и тя е стигнала до речното корито. И го е превърнала, заедно с други подобни непотребни неща, в огромно сметище. В клада на СРАМА ни.
Защо реших, че Места е реката на нашето недоволство? Сетих се за един роман на Джон Стайнбек – „Зимата на нашето недоволство”, публикуван преди точно 60 години – през 1961 година. В него главният герой преминава през сериозни метаморфози в своя житейски път. Е, точно такава сериозна метаморфоза е необходима на много от нас. За да спрем да замърсяваме, да престанем да превръщаме речните води в „контейнери” за какви ли не боклуци. Защото без културата, възпитанието и самосъзнанието на всеки от нас тази битка е обречена. Кметовете на общини са се превърнали в молители, непрекъснато отправят призиви към местните хора да не изхвърлят своите отпадъци на нерегламентирани места. Още повече, че почти навсякъде има достатъчно на брой кофи за боклук. Градоначалниците апелират и преминаващите през общините им да не замърсяват, за да не се допускат такива грозни картини.
Кметът на Белица дори е монтирал видеокамери на някои ключови места, за да стресне нарушителите. Но и това не може да реши проблема. Понякога се залавят хора, които изхвърлят отпадъци край реката. Но винаги се намират начини да се излъжат и видеокамерите, и общинските охранители. Регионалните инспекции по опазване на околната среда често пишат глоби на кметовете за допуснатото замърсяване на реките. И се получава един омагьосан кръг, в който нарушители биват глобявани от кметове, а кметовете – от РИОСВ. Но това не намалява боклуците край реките и в тях. Играта на котка и мишка продължава, а грамадата от отпадъци расте. Истината е, че природата може да бъде спасена от човешката намеса само с човешката любов към нея. Явно е дошло времето да се започне някаква разяснителна кампания сред местното население, за да се знае, че не бива да се замърсяват реките, предлагат експерти от РИОСВ-Благоевград и Басеонйва дирекция „Западнобеломорски басейн”. Защото само с глоби не става. Това е доказано в годините. Така че не е лишено от логика предложението за организирането на повсеместна разяснителна и обучителна кампания сред хората. За да не „лекуваме” следствието, в случая замърсяването, а да намерим лечение за причината – липсата на отношение и самосъзнание, че не бива да замърсяваме не само в дома си, но и извън него. Защото този свят е и наш, нали? Само така ще приключим сагата с плаващите сметища по българските реки. Защото тези грамади от боклуци са унизителни за всички ни. И там някъде, сред тези плаващи сметища, със сигурност плава и СРАМЪТ ни…